Том Клэнси - Всички страхове

— Стига, Бен! Не е важно как сме стигнали дотук, важно е, че вече сме тук. — Райън се изправи и започна да се разхожда. — Най-добре е да измислим нещо, момчета. И то по-бързичко.

Старшият дежурен офицер започна:

— Трябва да накараме Фаулър да разбере…

— Той не може да разбере — прекъсна го сухо Гудли. — Не и ако не слуша какво му говорят.

— Държавният секретар и министърът на отбраната са вън от играта. И двамата са мъртви — забеляза Райън.

— Вицепрезидентът!

— Той е на „Нийкап“.

— Чудесно, Бен… имаме ли бутон за него… да!

— „Нийкап“.

— Тук е ЦРУ Обажда се заместник-директорът Райън. Трябва да говоря с вицепрезидента.

— Момент, сър. — Моментът наистина се оказа кратък.

— Роджър Дърлинг. Здравей, Райън.

— Здравейте, господин вицепрезидент. Имаме малък проблем — осведоми го Джак.

— Какво стана? Тук също получаваме съобщенията от „горещата линия“. Вярно, че бяха малко напрегнати, но допреди двадесет минути всичко вървеше добре. Какво стана изведнъж?

— Сър, президентът е убеден, че в Съветския съюз е бил извършен преврат.

— Какво? И кой му е пробутал тази идея?

— Аз, сър — призна си Джак. — Аз съм идиотът, който му достави информацията. Но станалото — станало. Сега президентът въобще не иска да ме слуша.

За изненада на Джак от другия край на линията се чу смях.

— Страхувам се, че и аз имам същия проблем.

— Сър, ние на всяка цена трябва да говорим с него. Разполагаме с информация, от която може да се заключи, че бомбата е дело на терористи.

— И каква е тази информация?

Джак му я преразказа за около минута.

— Май не е много убедително — забеляза Дърлинг.

— Може и да не е, сър, но е най-доброто, с което разполагаме. Освен това перспективата тук е далеч по-светла, отколкото при останалите хипотези.

— Добре, чакай малко. Искам оценка на положението.

— Сър, според мен президентът греши. Той наистина разговаря с Андрей Илич Нармонов. В Москва вече се разсъмва. Руският президент страда от недоспиване, изплашен е не по-малко от нас, а последното съобщение го кара да си зададе логичния въпрос дали президентът Фаулър не е полудял. Въобще положението е лошо. Имаме и доклади за изолирани стълкновения между съветски и американски части. Един Бог знае какво става, но и двете страни смятат действията на другата за агресия. Според мен всичко е пъпен хаос — предните части се стрелят, защото са в повишена бойна готовност. И така напрежението нараства като лавина.

— Добре, съгласен съм. Продължавай.

— Някой трябва да отстъпи и при това веднага. Сър, трябва да говорите с президента. Той вече дори не ми отваря телефона. Талбът и Банкър са мъртви, а той не слуша никого другиго.

— Ами Арни ван Дам?

— Проклет да съм! — изхриптя Райън. Как бе могъл да забрави за Арни? — Къде е той?

— Не знам. Но мога да накарам тайните служби да го намерят за нула време. Ами какво става с Лиз?

— На нея принадлежи гениалната идея, че президентът не разговаря с Нармонов.

— Кучка — изруга Дърлинг. Той бе работил така усърдно и бе изразходвал толкова много политически капитал, за да постави Чарли Алден на този пост. — Добре, ще се опитам да се свържа с него. Изчакай.

— Чудесно.

— Обажда се вицепрезидентът, сър. На шеста линия е.

Фаулър натисна бутона.

— Говори бързо, Роджър.

— Боб, трябва отново да овладееш ситуацията.

— А какво, по дяволите, си мислиш, че правя!

Дърлинг седеше в тапициран стол с висока облегалка. Когато чу отговора, той затвори очи. Тонът на президента му казваше всичко.

— Боб, вместо да оправиш нещата, ти ги влоши. Трябва да отстъпиш. Стани, поразходи се из стаята и помисли. Руснаците нямат никаква причина да вършат това. Току-що говорих с ЦРУ и…

— Искаш да кажеш с Райън?

— Да, той ме информира и…

— Райън ме лъже.

— Глупости, Боб — каза Дърлинг, като се стремеше да говори спокойно и разумно. Той наричаше този тон „лекарски“. — Райън е твърде голям професионалист, за да те лъже.

— Роджър, знам, че се обаждаш с добри намерения, но в момента просто нямам време за психоанализа. Изправени сме пред реалната възможност от ядрен удар срещу страната. Хубавото в цялата работа е, че ти сигурно ще оцелееш. Късмет, Роджър. Чакай малко… пристига съобщение по „горещата линия“.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ОБАЖДА ВИ СЕ АНДРЕЙ ИЛИЧ НАРМОНОВ. СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НЕ Е ПРЕДПРИЕМАЛ НИКАКВИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. АБСОЛЮТНО НИКАКВИ. НИЕ НЯМАМЕ ИНТЕРЕС ДА НАПАДАМЕ СТРАНАТА ВИ. ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ОСТАВЕНИ НА МИРА И ДА ЖИВЕЕМ В МИР.