Том Клэнси - Всички страхове

— Ако имаш по-добра идея, кажи.

Райън замълча за момент.

— Може и да имам. Изчакай за момент.

Той вдигна телефона и набра номера на американското посолство в Мексико Сити.

— Обажда се Райън. Търся шефа на станцията. Тони? Тук е Джак Райън, Там ли е Кларк? Добре, дай ми го.

— За бога, Джак, какво, по дяволите…

Райън го отряза:

— Млъкни, Джон. Искам да свършиш една работа. След около час на летището в Мексико Сити ще кацне полет на „Америкън еърлайнз“ от Маями. На борда му има двама човека, чиито снимки ще ти изпратим след няколко минути. Те може би са замесени в това.

— Значи е работа на терористи?

— Поне за момента мислим така, Джон. Искаме тези двамата, и то бързо.

— Местните ченгета могат да направят проблем, Джак — предупреди го Кларк. — Тук не мога да си организирам престрелки.

— Там ли е посланикът?

— Май че да.

— Свържи ме с него и изчакай.

— Добре.

— Канцеларията на посланика — обади се женски глас.

— Обаждам се от щабквартирата на ЦРУ и искам веднага да говоря с посланика.

— Разбира се.

„Секретарката е доста спокойна“ — помисли си Джак.

— Да, какво има?

— Господин посланик, обажда се Джак Райън, заместник-директор на ЦРУ…

— Но това не е секретна линия.

— Знам! Млъкнете и слушайте. На летището в Мексико Сити ще пристигнат двама човека с полет на „Америкън еърлайнз“ от Маями. Трябва да ги хванем и да ги върнем тук по най-бързия възможен начин.

— Наши граждани ли са?

— Не, мислим, че са терористи.

— Това значи, че трябва да ги арестуваме, да ги прекараме през местната съдебна система и…

— Нямаме време за това!

— Райън, не можем просто да хванем тези хора. Те ще се съпротивляват.

— Господин посланик, искам още сега да се обадите на мексиканския президент и да му кажете, че ни трябва съдействието му. Въпросът е на живот и смърт. Ако откаже, искам да му кажете следните думи. Запишете си: кажете му, че знаем за пенсионния му фонд. Разбрахте ли? Използвайте точно тези думи — „знаем за пенсионния ви фонд“.

— Какво означава това?

— Означава, че трябва да кажете точно това. Разбрахте ли?

— Вижте, не обичам да си играя игрички и…

— Господин посланик, ако не направите точно каквото ви казвам, ще заповядам на един от хората си да ви прати в безсъзнание и началникът на станцията ще се обади където трябва.

— Не можете да ме заплашвате по този начин.

— Току-що го направих, синко, и ако мислиш, че се шегувам, не се колебай веднага да ме изпробваш.

— По-спокойно, Джак — предупреди го Бен Гудли.

Райън се обърна за малко встрани и после отново заговори:

— Извинете ме, сър. Тук просто е много напрегнато. В Денвър избухна ядрено устройство и това може би е най-добрата следа, с която разполагаме. Сега не е време за любезности. Моля ви. Помогнете ми. Моля ви.

— Много добре.

Райън въздъхна облекчено.

— Добре. Кажете му също, че един от хората ни — господин Кларк — ще бъде на летището след няколко минути. Господин посланик, просто не мога да изразя с думи колко важно е всичко това. Моля ви, направете го веднага.

— Ще го направя. Вие по-добре се успокойте — посъветва го професионалният адвокат от кариерата.

— Опитваме се с всички сили, сър. Моля ви, кажете на секретарката си да СЕ свърже отново с шефа на станцията. Благодаря ви. — Райън погледна Гудли. — Бен, ако усетиш, че има нужда, просто ме удари по тъпата кратуна.

— Кларк.

— Ще ти изпратим снимките заедно с имената и номерата на местата им. Когато отидеш на летището, ще се обадиш на шефа на охраната. При теб ли е още самолетът?

— Да.

— Добре, когато ги хванеш, хвърляй ги в него и пристигай тук, по дяволите.

— Добре, Джак. Действаме.

Райън прекъсна връзката и се свърза отново с Мъри:

— Изпрати информацията си по факса до шефа на станция Мексико. Задействал съм двама оперативни офицери — Кларк и Чавес. Добри са.

— Кларк ли? — попита Мъри, докато подаваше листите на О’Дей. — Да не е онзи, който…

— Същият.

— Дано има късмет.

Тактическият проблем бе сложен. Над главата на Дубинин висеше самолет за борба с подводници и той не можеше да си позволи никакви грешки, някъде напред се намираше американската подводница ракетоносец, която руският капитан бе твърдо решен да унищожи. Правеше го със защитна цел. По лодката му бе стреляно с истинско оръжие. Това коренно променяше обстановката. Дубинин трябваше да се обади във флотското командване за инструкции или поне да съобщи намеренията си, но самолетът над главата му правеше използването на радиото равносилно на самоубийство. А една среща със смъртта на ден стигаше. Нападението срещу „Адмирал Лунин“ можеше да означава само едно — американците възнамеряваха да нападнат родината му. Те бяха нарушили любимия си рефрен в международните отношения — моретата са свободни за всички. Бяха го атакували в международни води, преди да се е приближил достатъчно близко за каквито и да е враждебни действия. Значи някой си бе помислил, че се води война. „Чудесно — помисли си Дубинин. — На война като на война.“