Том Клэнси - Всички страхове

— Ударихме ли ги?

— Не знам, сър — отвърна операторът. — Издигнаха се бързо. Торпедото вървеше след тях. Завъртя се ето тук — посочи операторът на монитора. — После избухна близо до мястото, на което изгубихме „Акулата“. Но нямаше шумове от пробит корпус, сър. Според мен пропуснахме.

— Какъв е курсът на целта? Искам и разстоянието до него — каза Дубинин.

— Грубо около девет хиляди метра. Курс нула-пет-нула — отвърна сарпомът. — Какъв е планът сега, капитане?

— Ще прехванем и ще унищожим целта — отвърна капитан първи ранг Валентин Борисович Дубинин.

— Но…

— Нападнаха ни. Тези копелета се опитаха да ни убият!

— Торпедото дойде от въздуха — забеляза помощник-капитанът.

— Не съм чул никакъв самолет. Нападнаха ни. Ще се отбраняваме.

— Е?

Инспектор Пат О’Дей настървено си водеше бележки. Както всички големи превозвачи, „Америкън еърлайнз“ също държаха информацията за резервациите си на компютър. С номера на билета и номера на полета можеше да бъде открит всеки.

— Добре — каза той на жената отсреща. — Изчакайте за момент. — О’Дей се обърна: — Дан, за полета Денвър — Далас-форт „Уърт“ са били продадени само шест билета. Самолетът е бил почти празен. Освен това не е излетял заради снега в Денвър. Имаме имената на двамата пътници от първа класа, които са предпочели да летят за Маями. В Далас е имало връзка за Мексико Сити. Двамата, качили се на другия самолет, също са си резервирали места за DC-10, който лети от Маями за Мексико Сити. Самолетът вече е излетял и е на един час път от Мексико.

— Да го върнем ли обратно?

— Казват, че не може, защото нямал достатъчно гориво.

— Един час, по дяволите! — изруга Мъри.

О’Дей избърса лице с огромната си длан. Изплашен, както и всички в Америка — още повече че знаеше причината, поради която се страхува, — инспектор Патрик Шон О’Дей полагаше всички сили, за да се съсредоточи единствено върху конкретните си задачи. Информацията им беше твърде оскъдна и случайна, за да бъде окачествена като „неопровержимо доказателство“. За двадесетте години, прекарани в Бюрото, инспекторът бе виждал достатъчно много съвпадения. Но освен това бе ставал свидетел как се завеждат дела и с доста по-малко факти от тези, с които разполагаха в момента. Човек трябваше да се оправя с това, което има.

— Дан…

В стаята влезе служителка от архивния отдел. Тя подаде две досиета на Мъри. Заместник-директорът отвори първо това на Ръсел и се зарови за снимките от Атина. След това взе последната снимка на Исмаил Куати и сложи двете до паспортните снимки, изпратени по факса от Денвър.

— Какво ще кажеш, Пат?

— Единият човек от паспортите все още ми се вижда слаб за господин Куати… скулите и очите съвпадат, но мустаците — не. Освен това косата му е пооредяла, ако, разбира се, си имаме работа с него…

— Казваш, че очите съвпадат?

— Очите са същите, Дан. Носът… да, той е. Кой е другият бандит?

— Нямаме име. Само тези снимки от Атина. Светла кожа, тъмна коса. Прическата е същата, дължината на косата също. — Той провери описанието на данните в паспорта. — Той е слаб. И дребничък, Пат. Съвпада.

— Съгласих се, съгласих се. Може би има осемдесет процента шанс. Кой е официален аташе в Мексико Сити?

— Бърни Монтгомъри — по дяволите! Той е тук, за да се срещне с Бил.

— Защо не позвъниш в Ленгли?

— Правилно. — Мъри вдигна телефона и се обади в ЦРУ — Къде е Райън?

— Тук съм, Дан. Какво става?

— Имам новини. Първо трябва да ти разкажа за едно момче на име Марвин Ръсел. Индианец от сиуксите, член на „Воинското общество“. Миналата година се изгуби и си помислихме, че е отишъл някъде из Европа. Открихме го днес с прерязано гърло в Денвър. С него е имало двама други, които са изчезнали със самолет. За единия имаме безименна снимка. Другият може би е Исмаил Куати.

„Копелето му с копеле!“

— И къде са сега?

— Според нас са в първа класа на полета на „Америкън еърлайнз“ от Маями за Мексико Сити и се намират на един час от летището.

— И си мислиш, че може би има връзка?

— На паркинга на стадиона е имало микробус на Марвин Ръсел, представящ се за Робърт Френд от Рогън, Колорадо. На местопрестъплението намерихме два набора фалшиви документи — вероятно на Куати и неизвестния обект. Имаме предостатъчно доказателства, за да ги арестуваме по обвинение в убийство.

„Аха“ — помисли си Джак. Ако ситуацията не бе толкова ужасяваща, той щеше да се изсмее.

— Убийство значи? Ще се опиташ да ги арестуваш ли?