Том Клэнси - Всички страхове

Активният сонар на лодката опипваше водата под нея, а сонарните оператори работеха по-усърдно от всякога.

— Контакт — обади се старши лейтенант Рюков. — Сонарен контакт на едно-едно-три… звук от винт. Доста е шумен… прилича на повреден.

— Сигурен ли си, че не е контакт на повърхността?

— Абсолютно… Корабите се движат доста по на юг оттук заради бурите. Шумът носи характеристиките на двигател на подводница… Доста по-голям от обикновеното, сякаш има някаква повреда… придвижва се в южна посока… сега е на едно-едно-пет.

Валентин Борисович се обърна към мостика и извика:

— Определете разстоянието до установеното положение на целта.

— Седем хиляди метра.

— Ще бъде трудничко… южна посока… скорост?

— Трудно е да се каже… във всеки случай е по-малка от шест възела… Шумът от винта им се чува, но е твърде слаб, за да можем да определим скоростта.

— Може и да не ни се отдаде втора възможност за залп — прошепна на себе си Дубинин. Той се върна обратно на мостика. — Торпедния отсек! Заредете торпедото и го настройте за курс едно-едно-пет. Дълбочина на претърсване седемдесет метра. Разстояние за активиране… четиристотин метра.

— Прието. — Лейтенантът изпълни заповедта. — Първа тръба е заредена. Оръжието е подготвено. Външният люк е затворен, капитане.

Дубинин се обърна към помощника си, който по принцип бе много сериозен човек. Не пиеше дори и на официални вечери. Старпомът кимна утвърдително. Дубинин нямаше нужда от одобрението, но му бе благодарен, че го даде.

— Отворете външния люк.

— Външният люк отворен. — Офицерът в торпедния отсек се пресегна към копчето.

— Огън.

Лейтенантът натисна бутона.

— Торпедото е навън.

— „Контрол“, тук „Сонар“. Смущения, смущения на едно-седем-пет. Във водата има торпедо на едно-девет-пет!

— Пълен напред! — изкрещя Рикс на рулевия.

— Капитане! — извика Клагет. — Отменете заповедта!

— Какво? — Рулевият бе само деветнадесетгодишен и никога не бе чувал някой да противоречи на капитана. — Какво да правя, сър?

— Капитане, ако пришпорим двигателя си така, само след петнадесет секунди ще изгубим винта!

— Прав си, по дяволите. — Рикс порозовя. — Кажете на машинното да поддържат най-високата безопасна скорост. Рулеви, руля с десет градуса вдясно. Нов курс нула-нула-нула.

— Слушам, десет градуса вдясно. — Гласът на момчето потрепера. Страхът е не по-малко заразен от чумата. — Сър, рулят е с десет градуса вдясно. Нов курс нула-нула-нула.

Рикс преглътна и кимна.

— Много добре.

— „Сонар“ вика „Контрол“. В момента торпедото е на едно-девет-нула и е движи от ляво на дясно. Торпедото все още не се е активирало.

— Благодаря — отвърна Клагет.

— Без активния си сонар ще го изгубим доста бързо.

— Вярно, сър. Капитане, защо не се обадим на „Орион“ и да му кажем какво става?

— Добра идея. Извадете антената.

— „Морски дявол“ едно-три, тук е „Мейн“.

— „Мейн“, тук е едно-три. Все още се опитваме да разберем какво става с торпедото, което пуснахме, и…

— Едно-три, зад нас има торпедо на едно-осем-нула. Пропуснали сте целта. Започнете ново претърсване. Според нас торпедото все още не ни е открило.

— Прието, започваме.

„Орион“ информира Кодиак, че в океана вече се води истинска битка.

— Господин президент — каза Райън, — мисля, че разполагаме с доста полезна информация.

Джак седеше пред микрофона. Дланите му, поставени на бюрото пред него, бяха толкова изпотени, че оставяха влажни петна. И въпреки това Гудли завиждаше на умението му да се контролира.

— И каква е тя? — попита сухо Фаулър.

От тона на отговора главата на Райън увисна.

— Сър, от ФБР току-що съобщиха, че разполагат с потвърдена информация за присъствието на двама, може би дори трима терористи в Денвър днес. Двама от тях вече са на път за Мексико. Разполагам с хора в този район и ще се опитаме да ги заловим.

— Чакай малко — каза Фаулър. — Ние знаем, че това не е било терористичен акт.

— Райън, тук е генерал Фремънт. Откъде сте получили тази информация?

— Не знам всички подробности, но има сведения за микробус, който е бил на мястото на експлозията. Проверили са регистрационния номер и след това собственика. След като са го намерили мъртъв, проследихме другите двама по номерата на самолетните билети и…

— Чакай малко! — прекъсна го главнокомандващият САК. — Откъде, по дяволите, сте получили такава информация? Може би от оцелели очевидци? За бога, та тук става въпрос за стокилотонно оръжие…