Том Клэнси - Всички страхове

АЗ НЕ СЪМ ЗАПОВЯДВАЛ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ ЧАСТИ ИЛИ ГРАЖДАНИ И ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ НИ ЗАПЛАШВАТЕ. АКО НИ НАПАДНЕТЕ, НИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ВИ ОТВЪРНЕМ И ТОВА ЩЕ СТРУВА СМЪРТТА НА МИЛИОНИ ХОРА. НИМА ЩЕ ОСТАВИМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ?

ИЗБОРЪТ Е ВАШ. НЕ МОГА ДА ВИ ПОПРЕЧА ДА ДЕЙСТВАТЕ НЕРАЗУМНО. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕТЕ ДА СЕ ОВЛАДЕЕТЕ. И ДВЕТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, ТАКА ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ НЕОБМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ.

— Добре, че поне още получаваме тези съобщения — забеляза Гудли.

— Да, това просто прави нещата розови. Последното съобщение ще го изкара от релси — каза Райън. — Наистина ще го направи. Не можеш да кажеш на един побеснял човек, че действа неразумно…

— Райън, тук е Дърлинг.

Джак направо подскочи към бутона.

— Да, господин вицепрезидент.

— Той… той не иска да ме слуша, а освен това реагира доста остро на последното съобщение.

— Сър, можете ли да се свържете със САК?

— Страхувам се, че не. Те разговарят с президента и ПВО в Кемп Дейвид. Част от проблема е, че президентът знае за уязвимостта си в резиденцията и се страхува… Е…

— Всички се страхуваме, нали?

По линията за момент се възцари мълчание и Джак се зачуди дали Дърлинг е гузен, че се намира на сравнително безопасно място.

В Роки Флатс пробите от Денвър бяха сложени в спектрометър с гама-лъчи. Работата отне повече време от очакваното заради малък технически проблем. Операторите стояха зад защитен екран и използваха гумени ръкавици и дълги маши, за да местят пробите от оловната кофа. После един от тях включи спектрометъра.

— Така, тази проба е добра.

Уредът разполагаше с два екрана, подсигурени от печатащо устройство. Той измерваше енергията на фотоелектроните, привличани от гама-радиацията в него. Точното енергийно състояние на тези електрони показваше както елемента, така и изотопа му в пробата. На графиката това се отразяваше като линии и тирета. Относителното напрежение в различните енергийни линии — показвано чрез дължината на тирето — определяше пропорциите. Едно по-точно измерване изискваше поставянето на пробата в малък реактор и реактивирането й, но засега сведенията, с които разполагаха, бяха достатъчни.

Операторът включи бета-канала.

— Охо, я вижте линията на трития! Каква, казвате, била мощността на бомбата?

— Под петнадесет килотона.

— Но тя е била наблъскана с тритий, док. Виж тук!

Операторът си отбеляза нещо и обърна отново на гама-канала.

— Така… тук има плутоний 239 и 240; нептуний, америций, гадолиний, курий, прометий, уран — малко 235, малко 238… това е било доста сложно устройство, момчета.

— Съскане — каза друг оператор, без да откъсва поглед от цифрите. — За бога, пред нас са останките на едно „съскане“. Това не може да е работа на аматьори. Толкова много тритий… Исусе, било е проектирано като двустепенно оръжие. Та това си е чиста водородна бомба!

Операторът на спектрометъра настрои уреда.

— Вижте съотношението на 239 и 240…

— Дай справочника.

На рафта срещу тях стоеше дебела папка от червена пластмаса.

— Савана Ривър — каза операторът. — Там винаги са имали проблеми с гадолиния… В „Ханфорд“ го правят по друг начин… и слагат твърде много прометий.

— Луд ли си?

— Можете да ми се доверите — каза операторът. — Дипломната ми работа беше върху проблемите на замърсяването в заводите за плутоний. Ето ги и цифрите!

Той ги прочете.

Колегата му прелисти страниците на папката.

— Почти съвпада! Почти! Прочети отново данните за гадолиния!

— Нула цяло нула петдесет и осем по десет на минус седма плюс-минус нула цяло нула нула две.

— Господи и света Богородице!

Операторът обърна папката към колегите си.

— Савана Ривър… това е невъзможно.

— Хиляда деветстотин шестдесет и осма. Годината беше доста успешна. Материалът е наш. Това е нашият скапан плутоний.

Най-старшият член на екипа за борба с ядрени аварии примигна невярващо.

— Добре, да се обадим във Вашингтон.

— Не можем — каза операторът на спектрометъра. — Междуселищните кабели са прекъснати.

— Къде е Лари?

— В болницата „Аврора“. Работи заедно с момчетата от ФБР. Записах номера му на едно листче до телефона. Мисля, че той може да се свърже с Вашингтон.

— Мъри.

— Хоскинс. Току-що говорих с Роки Флатс. Дан, това ще ти прозвучи глупаво. Хората от екипа за борба с ядрените аварии твърдят, че в оръжието е използван американски плутоний. Помолих ги да ми го повторят още веднъж и те казаха същото. Плутоният е от завода в Савана Ривър и е получен през февруари 1968 година, реактор К. Цитираха ми точни цифри и ми казаха, че знаят дори от коя част на реактора е получен. На мен всичко ми звучи като свещена простотия, но човекът е експерт.