Том Клэнси - Всички страхове

— Какво означава това?

— Не мога да ви отговоря, сър. Може би са обслужвали ракетите и е станал инцидент. Случвало се е и преди. Ние също имахме подобни проблеми с „Титан II“.

— Генерал Борщайн е прав — намеси се Фремънт със спокоен глас. — Именно затова се избавихме от „Титан II“… Господин президент?

— Да, генерале?

— Сър, съветвам ви да се опитаме още малко да уталожим нещата, сър.

— И как ще го направим? — поиска да знае Фаулър. — Ами ако инцидентът е свързан с повишаването на бойната им готовност?

Пътуването по алеята „Джордж Вашингтон“ мина без проблеми. Макар и да караше по заснежен път, Гудли поддържаше постоянна скорост от четиридесет мили в час и нито за момент не изтърва управлението. Джипът с двойно предаване заобикаляше изоставените на пътя коли като болид на пистата „Дейтона“. Спряха пред Речния вход на Пентагона. Цивилният пазач бе придружен от войник, чийто автомат М-16 без съмнение бе готов за стрелба.

— ЦРУ! — каза Гудли.

— Чакай. — Райън му подаде пропуска си. — Вкарай го в процепа. Трябва да стане.

Гудли изпълни нареждането. Електронният пропуск на Райън разполагаше с нужния код, за да отвори вратата. Бариерата се вдигна. Войникът кимна. Щом имаха пропуск, значи всичко трябваше да бъде наред, нали?

— Спри точно при първите врати.

— Да паркирам ли?

— Зарежи я и идвай с мен.

Преминаха и през охраната на Речния вход. Металният детектор обаче записука от някакви монети в джоба на Райън, които той яростно хвърли на земята.

— Къде е НВКЦ?

— Елате с мен, сър.

Вратата на входа за Националния военнокоманден център бе покрита с бронирано стъкло, зад което стоеше чернокожа жена сержант с пистолет в ръка.

— ЦРУ — трябва да вляза вътре.

Райън отново си послужи с пропуска и той пак проработи.

— Кой сте вие, сър? — попита един флотски старшина.

— Заместник-директорът на ЦРУ. Заведете ме при шефа си, който и да е той.

— Последвайте ме, сър. Човекът, когото искате да видите, е капитан първи ранг Росели.

— Капитан първи ранг? Няма ли адмирали и генерали?

— Генерал Уилкс явно се е изгубил, сър. Не знаем къде, по дяволите, е.

Старшината отвори една врата.

Райън видя един флотски капитан първи ранг, един полковник от авиацията, голям екран на стената и купчина телефони.

— Вие ли сте Росели?

— Точно така, сър. А вие сте?

— Джак Райън, заместник-директор на ЦРУ.

— Не си попаднал на най-доброто възможно място, братче — забеляза полковник Барнс.

— Има ли нещо ново?

— Ами току-що прехванахме нещо, което приличаше на изстрелване ни руска ракета…

— Господи…

— Всъщност не излетя никаква ракета. Може би е било просто експлозия в силоза. Знаеш ли нещо, което все още не сме чули?

— Трябва да се свържа с командния център на ФБР и да поговоря с двама ви.

— Това е безумие — каза две минути по-късно Росели.

— Може и да е така. — Райън вдигна телефона. — Дан, тук е Джак.

— Къде, по дяволите, си се скрил? Току-що звъних в Ленгли.

— В Пентагона. Какво знаеш за бомбата?

— Изчакай малко. Преди малко се свързах с доктор Лари Парсънс. Той е шеф на екипа за борба с ядрените аварии. Можеш да говориш с него.

— Добре. Тук е Райън, заместник-директор на ЦРУ. Слушам ви.

— Бомбата е изработена с американски плутоний. Това е абсолютно сигурно. Пробите са проверени четири пъти. Заводът в Савана Ривър, февруари 1968 година, реактор К.

— Сигурни ли сте? — попита Джак, надявайки се, че отговорът ще е утвърдителен.

— Абсолютно. Звучи абсурдно, но материалът е наш.

— Нещо друго?

— Мъри ми каза, че сте срещнали проблеми с установяване мощността на устройството. Така, аз лично бях там. Бомбата е малка. По-малка от петнадесет — едно-пет — килотона. Има и оцелели от мястото на експлозията. Не са много, но ги видях с очите си. Не знам защо са се объркали с първоначалната оценка, но аз бях там и ви казвам, че оръжието е малко. Опитваме се да съберем повече подробности, но това е най-важното. Материалът за бомбата определено е американски. Сто процента сигурно.

Росели се наведе над рамото на Джак, за да се увери, че линията е сигурна и е свързана с ФБР.

— Изчакайте за момент. Сър, говори капитан първи ранг Джим Росели от американския флот. Аз имам висше образование по ядрена физика. За да съм напълно сигурен, че ушите не ме лъжат, искам да чуя пропорциите на плутоний 239 и 240.

— Почакайте и ще… Добре, 239 е бил деветдесет и осем цяло и деветдесет и три, а 240 — нула цяло и четиридесет и пет. Искате ли и останалите елементи?