Том Клэнси - Всички страхове

— Изпратете отговора: „Защо вашият президент ни обвинява за инцидента?“

Последва нова двеминутна пауза.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

БЯХМЕ УЖАСНО ОБЪРКАНИ. ИМАХМЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ ДОКЛАДИТЕ СА БИЛИ ПОГРЕШНИ, НО ТЕ ДОСТА НИ ОБЪРКАХА. КЪМ ТЯХ СЕ ПРИБАВИХА И ИНЦИДЕНТИТЕ, КОИТО ИМАХА НЕЖЕЛАТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И ЗА ДВЕТЕ СТРАНИ.

— Това е вярно.

— Пит, веднага изпрати хора в Пентагона и арестувайте този човек по най-бързия възможен начин.

Конър не можеше да не се подчини на заповедта въпреки погледа на Хелън д’Агустино. Той се обади в главната квартира на Секретната служба и предаде заповедта.

— Пита: „Какво предлагате?“

МОЛЯ ВИ ДА НИ ПОВЯРВАТЕ И ДА НИ ПОЗВОЛИТЕ ДА ВИ ПОВЯРВАМЕ. И ДВЕТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ ОТСТЪПКИ. ПРЕДЛАГАМ ВЗАИМНО ДА НАМАЛИМ БОЙНАТА ГОТОВНОСТ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СИ СИЛИ. ОСВЕН ТОВА ДА ЗАПОВЯДАМЕ ОТТЕГЛЯНЕ ИЛИ ПОНЕ ОСТАВАНЕ НА МЯСТО НА ВСИЧКИ ЧАСТИ, КОИТО СЕ НАМИРАТ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ. И АКО Е ВЪЗМОЖНО, СТРЕЛБАТА ВЕДНАГА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА.

— Е? — попита Райън.

— Изпратете го.

— Възможно ли е всичко това да е уловка? — попита министърът на отбраната. — Възможно ли е да не е уловка?

— Головко?

— Аз вярвам, че говорим с Райън, и вярвам, че е искрен, но дали ще успее да убеди президента си?

Президентът Нармонов се отдалечи от другите и се замисли за историята и за Николай II.

— Ако оттеглим силите си…

— Тогава ще са способни да ни нападнат и възможността ни за контраудар ще е намалена наполовина.

— Това достатъчно ли е? — попита Нармонов. Пред очите му вече блестеше светлината в края на тунела и той се молеше да не е мираж. — Достатъчни ли ще бъдат половината ни сили, за да ги унищожим?

— Ами… — Министърът на отбраната кимна утвърдително. — Разполагаме с достатъчно оръжие, за да ги унищожим два пъти. Наричаме го „презастраховка“.

— Сър, съветският отговор гласи: „Райън, Докато четете това, по моя заповед съветските стратегически сили нямо да напускат позициите си. Ще запазим за известно време отбранителната си бойна готовност, но ще приведем атакуващите си сили в по-ниска стенен, която все пак е по-висока от мирновременната. Ако ни последвате, предлагам през следващите пет часа постепенно взаимно да понижим бойната си готовност.“

Главата на Джак се отпусна над клавиатурата и пръстите му неволно натиснаха няколко клавиша.

— Мога ли да получа чаша вода? Гърлото ми е малко сухо.

— Господин президент? — обади се Фремънт.

— Да, генерале?

— Сър, няма значение как достигнахме дотук. Според мен идеята бе добра.

Една част от Боб Фаулър искаше да запрати чашата с кафе в стената. Но това нямаше значение, нали? Имаше, но друго.

— Какво ще ме посъветвате?

— Сър, ще изчакаме малко, за да сме напълно сигурни, че руснаците са искрени. Когато разберем, че е така, ще постъпим по същия начин. За начало можем веднага да отменим СНАПКАУНТ, без с това да намаляваме готовността си.

— Генерал Борщайн?

— Аз съм съгласен, сър — отвърна гласът от ПВО.

— Генерал Фремънт: одобрявам.

— Благодаря ви, господин президент, веднага ще разпратим заповедта ви.

Генерал Питър Фремънт от американските военновъздушни сили, главнокомандващ Стратегическото авиационно командване (САК), се обърна към началник-щаба си:

— Недей да сваляш готовността, но дръж самолетите на земята. Време е да сложим на ракетите предпазител.

— Контакт… на три-пет-две… разстояние седем хиляди и шестстотин метра.

Всички чакаха данните от няколко минути.

— Готови за торпеден залп. Разстояние на активиране — четиристотин метра. — Дубинин вдигна глава. Не знаеше защо самолетът над главите им все още не ги бе нападнал повторно.

— Готови сме! — обади се след момент офицерът от торпедния отсек.

— Огън! — заповяда Дубинин.

— Капитане, получаваме свръхнискочестотно съобщение — обади се свързочникът.

— Това сигурно е съобщението, което оповестява края на света — въздъхна капитанът. — Е, ние поне успяхме да стреляме, нали?

Щеше да е чудесно, ако залпът им бе спасил нечий живот, но Дубинин знаеше, че не е така. Той просто щеше да позволи на съветската армия да убие повече американци, което не бе същото. Атомното оръжие бе ужасно нещо.

— Ще се потапяме ли?

Дубинин поклати отрицателно глава.

— Не. Вълнението на повърхността явно им създава повече проблеми, отколкото очаквах. В края на краищата ще се окаже, че тук е по-безопасно. Дясно на борд, курс нула-девет-нула. Увеличете скоростта до десет възела.