Том Клэнси - Всички страхове

Кларк се обърна и видя, че гостите им се спогледаха. Джон свали вратовръзката на Куати и му завърза очите. Чавес стори същото с подопечника си. После им запушиха устата и Джон тръгна да търси някакви запушалки за уши. Най-накрая настаниха Гусн и Куати на две седалки в най-задната част на самолета. Кларк изчака да излетят, преди да предприеме следващата стъпка. Той не обичаше мъчението, но имаше нужда от информация и бе готов на всичко, за да я получи.

— Торпедо във водата!

— По дяволите, то е точно зад нас! — обърна се Рикс. — Най-голямата безопасна скорост. Ляво на борд, курс две-седем-нула! Помощник, отвърнете на удара.

— Тъй вярно! Подгответе торпедото — извика Клагет. — Курс едно-осем-нула, разстояние за активиране — хиляда метра, дълбочина на претърсване — шестдесет метра.

— Готово!

— Огън!

— Залп от трета тръба, сър!

Такава бе практиката. Рикс вече бе в сонарното отделение.

— Изпуснали сме шума от изстрелването, сър, а освен това прехванахме торпедото доста късно. Шумът от повърхността…

— Да се спуснем ли по-дълбоко? — обърна се Рикс към Клагет.

— Шумът от повърхността ще ни помага повече.

— Добре, Холандец… Преди беше прав. Трябваше да пусна извънбордовия двигател.

— Свръхнискочестотно съобщение, сър. СНАПКАУНТ е отменена.

— Отменена? — попита невярващо Рикс.

— Тъй вярно, сър, отменена.

— Е, все пак това е добра новина — обади се Клагет.

— А сега какво? — запита се офицерът тактик. Съобщението в ръката му звучеше направо безсмислено.

— Най-сетне прехванахме тези копелета.

— Продължаваме с полета.

— Сър, но те стреляха по „Мейн“!

— Знам, но ние не можем да направим същото.

— Това е лудост, сър!

— Дяволски си прав — съгласи се офицерът.

— Скорост?

— Шест възела, сър. От рулевото твърдят, че стабилизаторите са в ужасно състояние.

— Ако увеличим скоростта… — намръщи се Рикс.

— Всичко се разпада — довърши Клагет. — Мисля, че е време за контрамерките.

— Направете го.

— Пуснете контрамерките — нареди Клагет и отново се обърна към Рикс: — Ако се движехме по-бързо, можехме да си помогнем и с един завой.

— Сега май няма значение дали ще го направим.

— Можеше да бъде и по-зле. Защо, по дяволите, мислиш, че отмениха СНАПКАУНТ? — попита помощник-капитанът, без да откъсва поглед от сонара.

— Предполагам, че опасността от война е преминала… Аз май не се справих много добре, а?

— Кой може да предвиди подобно нещо, капитане?

Рикс се обърна.

— Благодаря, помощник.

— Торпедото се активира, курс едно-шест-нула.

— Американско торпедо модел 48 на три-четири-пет. Току-що се активира!

— Пълен напред, поддържайте курса — заповяда Дубинин.

— Да пуснем ли контрамерките? — попита старпомът.

Капитанът поклати отрицателно глава.

— Не, не… Намираме се точно на ръба на обхвата му и контрамерките ни само ще го накарат да се приближи към нас. Условията на повърхността ще ни помогнат. Лодката ни не е конструирана, за да води бой в тежки атмосферни условия — забеляза Дубинин. — Уредите се натоварват прекалено много.

— Капитане, получих съобщение от спътника. Разпратено е до всички въоръжени сили: „Прекратете стълкновенията и се оттеглете от всички вражески сили. Действайте единствено в самозащита.“

— Ще ме изправят пред военен съд — каза тихо Валентин Борисович Дубинин.

— Но вие не сте направили нищо неправилно. Реагирахте точно…

— Благодаря. Надявам се, че ще свидетелстваш в моя полза.

— Промяна в сигнала, промяна в курса… Торпедото току-що зави в западна посока от нас — каза Рюков. — Сигурно са програмирали първият му завой да е наляво.

— Слава богу, че не беше надясно. Май и този път се измъкнахме. Ако можеше и нашето оръжие да пропусне…

— Продължава да се приближава, сър. Сигурно вече сме попаднали в обсега му.

— Значи е на по-малко от две хиляди метра — каза Рикс.

— Да — съгласи се Клагет.

— Пуснете нови контрамерки. По дяволите, пускайте ги непрекъснато.

Тактическата обстановка непрекъснато се усложняваше. „Мейн“ се движеше бавно и това обезсмисляше завоите. Контрамерките изпълваха водата с мехурчета и можеха да накарат торпедото да завие. Но лошото в случая бе, че ако премине мехурчетата, то отново можеше да открие лодката със сонара си. Може би постоянното пускане на контрамерки щеше да успее да заблуди преследвача им. Това засега беше най-добрият им ход.

— Освен това се придържайте към повърхността — прибави Рикс.