Том Клэнси - Всички страхове

— Не, това е достатъчно. Благодаря, сър. — Росели се изправи и каза тихо: — Или казва истината, или е много изпечен лъжец.

— Радвам се, че се съгласихте, капитане. Сега искам да направите нещо.

— Какво?

— Трябва да говоря по „горещата линия“.

— Не мога да ви позволя.

— Капитане, вие сте следили съобщенията, нали?

— Не, двамата с Роки просто нямахме време. Водеха се три различни битки и…

— Да отидем да ги погледнем.

Райън никога преди не бе идвал тук и това му се стори странно. Извадените на принтер съобщения се съхраняваха в отделна папка. В стаята имаше шест човека и всичките бяха бледи като платно.

— За бога, Ърни — възкликна Росели.

— Има ли нови съобщения? — попита Джак.

— След съобщението на президента преди двадесет минути не е преминавало нищо.

— Докато бях тук, всичко вървеше добре и… за бога… — каза Росели, като забеляза последните съобщения.

— Президентът просто изгуби самообладание — осведоми го Джак. — Отказва да приема информацията, която му давам, и не слуша вицепрезидента Дърлинг. Сега трябва да направим нещо просто. Аз познавам президента Нармонов и той също ме познава. С информацията, която току-що дойде от ФБР и която вие чухте с ушите си, капитане, може би ще успея да постигна нещо. Ако ли не…

— Сър, това е невъзможно — отвърна Росели.

— Защо? — попита Джак. Въпреки че сърцето му биеше лудешки, той успешно контролираше дишането си. Сега трябваше да е спокоен, спокоен и пак спокоен.

— Смисълът на тази линия, сър, е, че по нея могат да разговарят само двама души.

— Но единият от тях или може би дори двамата вече изпускат нервите си. Капитане, сам виждате положението ни. Не мога да ви принудя да направите това. Просто ви моля да мислите. Само преди малко разсъждавахте съвсем трезво. Направете го отново — каза спокойно Райън.

— Сър, за това ще ни тикнат зад решетките — обади се началникът на операторите.

— Само ако сте живи — отвърна Джак. — В момента е обявен СНАПКАУНТ. Всички знаете какво означава това. Капитан първи ранг Росели, вие сте най-старши тук и решението е ваше.

— Ще ми давате да прочета всичко, което смятате да напишете на компютъра, преди да го предадете.

— Добре. Мога ли да пиша аз?

— Да. Преди да бъде изпратено, съобщението трябва да се зашифрова.

Един сержант от морската пехота му направи място. Джак седна и запали цигара, без да обръща внимание на надписите по стените, които забраняваха порока. АНДРЕЙ ИЛИЧ — написа бавно Джак. — ТУК Е ДЖАК РАЙЪН. ВСЕ ОЩЕ ЛИ ПАЛИТЕ САМ КАМИНАТА ВЪВ ВИЛАТА СИ?

— Добре ли е?

Росели кимна към оператора, който седеше до Джак.

— Предай го.

— Какво е това? — попита министърът на отбраната. Четирима мъже веднага се надвесиха над монитора. Един армейски майор преведе съобщението.

— Тук има нещо нередно — каза офицерът, отговарящ за „горещата линия“. — Това е…

— Изпратете обратно следното: „Спомняте ли си кой превърза коляното ви?“

— Какво?

— Изпратете го! — заповяда Нармонов.

Изминаха две минути.

БОДИГАРДЪТ ВИ АНАТОЛИ МИ ПОМОГНА, НО СЛЕД ТОВА ПАНТАЛОНИТЕ МИ НЕ СТАВАХА ЗА НИЩО.

— Райън е.

— Проверете пак — обади се Головко.

Преводачът погледна екрана.

— Тук пише: „Как е нашият приятел?“

Райън написа:

ПОГРЕБАХА ГО С ПОЧЕСТИ В КЕМП ДЕЙВИД.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Росели.

— В света има около двадесет човека, които знаят за случая. Искат да са сигурни, че говорят точно с мен — отвърна Джак. Пръстите му бяха готови ново да натиснат клавишите.

— Звучи ми доста глупаво.

— Добре, може и да е глупаво, но не вреди на никого, нали? — попита Райън.

— Изпратете го.

— Какво, по дяволите, става? — извика Фаулър. — Кой върши всичко това?

— Сър, получихме съобщение от президента. Нарежда ни да…

— Зарежете го — каза студено Джак.

— Не мога, по дяволите.

— Капитане, президентът не е на себе си. Ако му позволите да ме отстрани, семейството ви, моето семейство и още милиони хора ще умрат. Вие сте се клели в конституцията, а не пред президента, капитане. Погледнете отново онези съобщения и ме опровергайте.

— Съобщение от Москва — извика преводачът. — „Какво става, Райън?“

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

СТАНАХМЕ ЖЕРТВА НА ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ. В НАЧАЛОТО БЯХМЕ ДОСТА ОБЪРКАНИ, НО СЕГА ВЕЧЕ СМЕ СИГУРНИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ОРЪЖИЕТО. СИГУРНИ СМЕ, ЧЕ ТО НЕ Е СЪВЕТСКО. ПОВТАРЯМ, СИГУРНИ СМЕ, ЧЕ НЕ Е СЪВЕТСКО. СЕГА СЕ ОПИТВАМЕ ДА ЗАЛОВИМ ТЕРОРИСТИТЕ. МОЖЕ БИ В СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО МИНУТИ ЩЕ УСПЕЕМ.