Том Клэнси - Всички страхове

— Уолт, как, по дяволите, мога да накарам някой да ми повярва?

— Дан, предавам ти точните думи на експерта.

— Трябва лично да говоря с него.

— Междуселищните връзки са прекъснати, но мога да го докарам тук след няколко минути.

— Побързай, за бога.

— Кажи, Дан?

— Джак, специалистите от екипа за борба с ядрените аварии току-що са се обадили в Денвър. Материалът за бомбата е произведен в Америка.

— Какво?

— Виж, Джак, всички реагирахме по този начин. Специалистите са взели проби от радиоактивния прах, анализирали са ги и твърдят, че уранът… не, плутоният е получен в Савана Ривър през 1968 година. Заповядал съм да доведат шефа на екипа на телефона в Денвър. Междуградските връзки са прекъснати, но мога да те прехвърля през нас и да говориш лично с него.

Райън погледна офицера от научно-техническия отдел.

— Какво мислиш?

— В Савана Ривър имаха проблеми. Около петстотин килограма ЛМ.

— ЛМ?

— Съкращение на „липсващ материал“.

— Терористи — заяви уверено Райън.

— Май започва да се връзва — каза офицерът от научно-техническия отдел.

— За бога, пак няма да ме изслуша.

Е, все пак Дърлинг още го слушаше.

— Не е за вярване — каза вицепрезидентът.

— Сър, информацията е потвърдена от екипа за борба с ядрените аварии в Роки Флатс. Това са научни доказателства. Може и да звучат ненормално, но са факти.

„Дано, о, Господи, дано!“ Дърлинг сякаш чуваше мислите на Райън.

— Важното е, че със сигурност не става въпрос за руско оръжие, сър. Убедени сме, че бомбата не е руска. Кажете го веднага на президента!

— Ще го направя — отвърна Дърлинг и кимна към свързочника си.

— Да, Роджър — каза президентът.

— Сър, току-що получихме изключително важна информация.

— Сега пък какво? — Президентът явно бе изморен до смърт.

— Пристигна от ЦРУ, но те са я получили от ФБР. Екипът за борба с ядрените аварии е изследвал пробите от мястото на взрива и специалистите са сигурни, че материалът не е руски. Твърдят, че е американски.

— Това е лудост! — обади се Борщайн. — Ние нямаме сведения за изчезнало наше оръжие. Както знаете, се грижим добре за него!

— Роджър, това ти го е казал Райън, нали?

— Да, Боб.

От другата страна на линията се разнесе дълбока въздишка.

— Благодаря ти.

Вицепрезидентът вдигна другия телефон с трепереща ръка.

— Не ми повярва.

— Трябва да повярва, сър. Това е истина.

— Вече не знам как можем да го накараме. Прав си, Джак, той вече не слуша никого.

— Пристига ново съобщение по „горещата линия“, сър.

ДО ПРЕЗИДЕНТ НАРМОНОВ, прочете Джак:

ОБВИНЯВАТЕ МЕ В БЕЗРАЗСЪДНОСТ. ВЕЧЕ ИМАМЕ ДВЕСТА ХИЛЯДИ УБИТИ ГРАЖДАНИ. ТАНКОВАТА НИ БРИГАДА В БЕРЛИН Е НАПАДНАТА. АТАКУВАНИ СА И АМЕРИКАНСКИ КОРАБИ В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ И ТИХИЯ ОКЕАН…

— Не е далеч от последната стъпка. По дяволите! Имаме информацията, която му трябва, за да спре веднага тази лудост, и…

— Просто не знам какво да правим — каза Дърлинг по микрофона. — Тези проклети съобщения по „горещата линия“ още повече влошават нещата и…

— Това май е ключовият проблем, нали? — попита Райън и погледна към Гудли. — Бен, можеш ли да караш по заснежени пътища?

— Да, но…

— Ставай!

Райън излетя от залата. Взеха асансьора до първия етаж и Джак нахълта в стаята на охраната.

— Ключове за колата!

— Ето, сър — каза един много изплашен млад служител и му хвърли ключовете.

Колите на охраната се намираха близо до паркинга за гости. Синият джип на „Дженерал мотърс“ с двойно предаване бе отключен.

— Къде отиваме? — попита Гудли, докато сядаше зад волана.

— Пентагонът. Речният вход. Побързай.

— Какво беше това?

Торпедото беше обикаляло около нещо, без да избухне. Най-накрая горивото му свърши.

— Няма достатъчно маса, за да включи магнитния детонатор, твърде малко за директно поразяване… Сигурно е било устройство, симулиращо подводница — каза Дубинин. — Къде е първата прехваната радиограма?

Един моряк му подаде листа.

— „Повреда във винта вследствие на сблъсък“. По дяволите! Ние търсим повреден двигател!

Капитанът удари по масата с юмрук толкова силно, че кокалчетата му се разкървавиха.

— Поемете северен курс! Включете активния сонар!

— Мамка му! „Контрол“, тук „Сонар“: Прехванахме активен нискочестотен сонар на едно-девет-нула.

— Сър, ако включим извънбордовия двигател, можем да увеличим скоростта с още два-три възела — каза Клагет.

— Ще вдигнем много шум — възпротиви се Рикс.