Том Клэнси - Всички страхове

— Момент, сър — Главният дежурен офицер попита офицера от научно-техническия отдел. — Доктор Лоуъл в „Лоурънс-Ливърмор“, сър.

— Вдигнете го на крак. Най-близката военновъздушна база сигурно е „Травис“. Побързайте.

Райън затвори телефона и се обърна към офицера на „горещата линия“:

— От Мексико Сити за „Андрюс“ току-що е излетял един VC-20. На борда му има двама наши офицери и още двама човека. Трябва да говоря с тях. Можете ли да го уредите?

— Оттук няма да стане, сър, но ще можете да говорите от залата за конференции.

Райън се изправи.

— Ще дойдете ли с мен? — обърна се той към тайните агенти.

„Не може да е по-тежко“ — каза си Куати, но само след момент разбра, че се лъже. Той бе гледал смъртта в очите повече от година и в крайна сметка смъртта си бе смърт, независимо от начина, по който идва. Ако бе избягал но той не успя да избяга.

— Добре, сега да поговорим.

— Не разбирам — отвърна Куати на арабски.

— Този акцент малко ме затруднява — каза Кларк и се похвали за остроумието. — Учил съм езика в Саудитска Арабия. Можете ли да говорите по-бавно?

Куати се изненада от отговора на арабски и реши да говори на английски, за да покаже, че и той може да бъде остроумен.

— Няма да ви кажа нищо.

— Разбира се, че ще кажеш.

Куати си каза, че трябва да издържи. Усилието си струваше.

Дубинин почти нямаше избор. Веднага щом се увери, че американското торпедо е обезвредено, той излезе на антенна дълбочина и предаде съобщението си. Американският „Орион“ напуска сонарните си буйове около руската лодка, но не я атакува. Това затвърди предположението на капитана, че просто е извършил убийство. Веднага щом предаде съобщението си, Дубинин обърна подводницата и се насочи към мястото на експлозията. Всеки моряк би постъпил така.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ СЛЕД КАТО Е БИЛА НАПАДНАТА, ЕДНА НАША ПОДВОДНИЦА Е АТАКУВАЛА АМЕРИКАНСКА И ВЕРОЯТНО Я Е ПОВРЕДИЛА. ТОВА Е СТАНАЛО ТОЧНО ПРЕДИ ДА ИЗДАМ ЗАПОВЕДИТЕ СИ. НЯМАМ ОПРАВДАНИЕ ЗА ТАЗИ ГРЕШКА. ОБЕЩАВАМ ВИ, ЧЕ ПО СЛУЧАЯ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДПРИЕТО РАЗСЛЕДВАНЕ И АКО НАШИЯТ КАПИТАН Е ВИНОВЕН, ЩЕ БЪДЕ НАКАЗАН ЖЕСТОКО.

— Господин президент, мисля, че трябва да потвърдим информацията, да благодарим на руския президент и поне засега да оставим това настрана — отвърна Джак.

— Съгласен съм. Благодаря.

Линията отново прекъсна.

— Това беше моята лодка! — извика Росели.

— Така ли? — каза Райън. — Съжалявам. Всъщност аз също съм прекарал известно време в подводница заедно с Барт Манкузо. Познаваш ли го?

— Той е ескадрен командир в Бангор.

Райън се обърна.

— Оо? Не знаех. Съжалявам, капитане, но не можехме да постъпим по друг начин.

— Знам — каза тихо Росели. — Ако има късмет, екипажът може и да се измъкне…

Джексън вече почти бе свършил горивото и щеше да се връща. „Теодор Рузвелт“ се подготвяше за нова маневра, когато дойдоха новите заповеди. Бойната група незабавно увеличи скоростта си, за да се отдалечи от руската формация. За Джексън това в никакъв случай не приличаше на бягство. „Хоукай“ се обади да предупреди, че руският самолетоносач се обръща в западна посока. Може би искаха да застанат по вятъра, за да могат самолетите им да излетят. Макар и разделени, четирите самолета кръжаха над бойната група, която продължаваше в западна посока. Претърсващите им радари все още работеха, но ракетните вече бяха изключени. Това беше добър знак.

„Значи така — помисли си Джексън — завърши втората ми война. Ако това въобще беше война…“ Той започна да сваля самолета си и Санчес го последва. Мястото им щяха да заемат други четири F-14 просто за да наблюдават положението през следващите няколко часа.

Джексън кацна точно навреме, за да види спасителния хеликоптер, който се приземи пред него. Когато слезе в корабния лазарет, вече имаше трима човека. Той се отправи натам, за да види кои са и да разбере какво бе станало. След няколко минути знаеше, че няма да рисува нови победни флагове върху самолета си. Не и за това.

Обстановката в Берлин се успокои по-бързо и от най-оптимистичните прогнози. Колоната на Единадесети бронетанков полк, която отиваше на помощ, бе изминала само тридесет километра, когато заповедта за спиране я настигна. Войниците изтеглиха техниката встрани от магистралата и зачакаха. В самия Берлин американците първи получиха заповедта за оттегляне и се отдръпнаха в казармата си в западната част. Руснаците пуснаха напред пеши патрули да огледат положението, но тъй като нямаха заповед за атака, също останаха в напрегнато очакване. Двадесет минути след изтеглянето на американците връзката с Москва бе подновена и руските части също се върнаха на първоначалните си позиции. Впоследствие бяха открити труповете на три танкови екипажа и на полковия командир — всичките застреляни с малокалибрено оръжие. Но най-важното откритие направи един берлински полицай, който пръв се приближи до колата и камиона, разкъсани от двадесет и пет милиметровото оръдие на „Брадли“. Всички „руснаци“ бяха мъртви, но никой от тях не носеше документи. Полицаят веднага се обади за помощ, която пристигна незабавно. Две от лицата на убитите му се сториха познати, но не можеше да се сети откъде.