Том Клэнси - Всички страхове

— Сър, по принцип, когато понатиснем такива момчета, те пеят като канарчета. Това не е мафията и тук няма omerta 120 120 Законът на мафията за мълчанието. — Бел.прев. .

— Благодаря ви, господин Мъри — каза Фаулър и погледна към Райън. — Е?

— По всичко личи, че не са ни излъгали.

— Значи поне веднъж сме съгласни. — Фаулър натисна друг бутон. — Генерал Фремънт?

— Да, господин президент?

— За колко време можете да презаредите една ракета? Искам да нападна един ирански град.

— Какво?

— Заместник-директорът Райън ей сега ще ви обясни.

— Тези кучи синове! — каза Фремънт от името на всички.

— Да, генерале. Затова възнамерявам да накажа човека, който е виновен за това, и да го накажа така, че никой да не се осмели да опита отново Иранският лидер извърши враждебен акт срещу Съединените американски щати. Възнамерявам да му отвърна по същия начин. Искам да насочите една ракета към Кум. Колко време ще ви трябва?

— Поне десет минути, сър. Трябва да говоря с хората си. — Главнокомандващият САК изключи микрофона си. — За бога.

— Пит — каза началник-щабът му, — човекът е прав. Онова копеле едва не изтрепа нас и руснаците. И то за какво? Заради политическа печалба!

— Това не ми харесва.

— Трябва да презаредиш ракетата. Предлагам една „Минитмън“ III от Мино. Трите бойни глави ще си дойдат точно на мястото. Ще ми трябват десет минути.

Фремънт кимна.

— Господин президент, можете да почакате.

— Не, няма да чакам. Райън, ти знаеш какво направиха и защо го направиха. Това беше военно действие…

— Терористичен акт, сър.

— Тероризмът, подкрепян на държавно ниво, е равносилен на война. Ти лично си го писал още преди шест години.

Джак бе изненадан, че президентът е чел писанията. Сега го притискаха със собственото му оръжие.

— Вярно, че съм го писал, сър, но…

— Този „свят“ човек уби хиляди американци и се опита да накара нас и руснаците да убием още стотици милиони! И за малко не успя.

— Това също е вярно, сър, но…

Фаулър го прекъсна с властен жест и продължи да говори със спокойния тон на човек, който вече е взел решението си:

— Това беше военно действие. Смятам да отговоря по същия начин. Решението е взето. Аз съм главнокомандващ на въоръжените сили. Аз преценявам и действам така, че да гарантирам сигурността на Съединените щати. Аз решавам как ще действа армията ни. Този човек изби хиляди наши граждани с ядрено оръжие. Реших, че ще му отвърна по подобаващ начин. Това е мое конституционно право и задължение.

— Господин президент — намеси се Ван Дам, — американският народ…

Фаулър показа гнева си само за момент.

— Американският народ ще иска да действам. Но това не е единствената причина. Аз трябва да действам. Трябва да отвърна на този удар, за да съм сигурен, че никой няма да се осмели да го повтори!

— Моля ви, обмислете го добре, сър.

— Направил съм го, Арнолд.

Райън погледна Пит Конър и Хелън д’Агустино, които умело прикриваха емоциите си. Останалите хора в стаята одобряваха решението на Фаулър и Джак знаеше, че не е човекът, който може да му налее мозък в главата. Той погледна часовника и се зачуди какво ли ще последва.

— Господин президент, говори генерал Фремънт.

— Чувам ви, генерале.

— Сър, пренасочих една ракета „Минитмън“ III в Северна Дакота към целта, която ми заповядахте. Аз… сър, обмислихте ли добре хода си?

— Генерале, аз съм ви главнокомандващ. Готова ли е ракетата?

— Сър, изстрелването ще последва около минута след заповедта ви.

— Заповедта е дадена.

— Сър, това не е толкова просто. Трябва да установя самоличността ви. Вие бяхте информиран за процедурата.

Фаулър бръкна за портфейла си и извади пластмасова картичка, която приличаше на кредитна. Върху нея се виждаха изписани десет различни осемцифрени групи. Само Фаулър знаеше коя трябва да прочете.

— Три-три-шест-нула-четири-две-нула-девет.

— Сър, потвърждавам самоличността ви. Сега заповедта трябва да бъде потвърдена.

— Какво?

— Сър, процедурата изисква участието на двама души. В случай на противникова атака този втори човек мога да бъда и аз. Но тъй като имаме друга хипотеза, това трябва да бъде направено от някой, включен в списъка пред мен.

— Шефът на канцеларията.

— Не, сър. Правилото е, че в списъка са включени само изборни служители, одобрени от Конгреса, т.е. от Сената.

— Аз съм в списъка — каза Джак.

— Това доктор Райън ли е?

— Точно така, генерале.