Том Клэнси - Всички страхове

— Ще се погрижа за това.

Току-що бяха навлезли в американска територия, когато Джон се сети за нещо. В багажа на Куати имаше лекарства. Едното беше „Преднизон“, а другото „Компацин“. „Преднизон“ бе стероид, който често се използваше за облекчаване болките от… Джон стана и погледна лицето на Куати. Макар и с превързани очи, той изглеждаше доста по-различен от последните снимки, с които разполагаха. Беше отслабнал, косата му… Кларк разбра, че Куати е болен от рак. Какво ли означаваше това? Той се обади и предаде новата информация.

Гълфстриймът пристигна с неколкоминутно закъснение. Райън спеше на една кушетка в южната част на комплекса „Андрюс“. Когато го събудиха, той видя, че Мъри също е тук. Отпред чакаха три коли на ФБР. Кларк, Чавес, Куати и Гусн се качиха в тях и конвоят се отправи към Вашингтон.

— Какво ще ги правим? — попита Мъри.

— Нямам представа, но преди това трябва да свършим нещо друго.

— Какво по-точно?

— Нали в „Хувър“ имате стая за разпити?

— Не, по-добре да отидем в „Бъзърдс пойнт“ — Вашингтонския оперативен отдел — каза Мъри. — Твоят човек обработвал ли ги е?

— Да, казах му да им прочете преди това правата.

Райън чу шум и се обърна. „Нийкап“ кацаше на първа писта след десетчасов престой във въздуха. „Явно са прекратили стратегическите мерки за сигурност по-рано, отколкото трябва“ — помисли си Джак.

„Адмирал Лунин“ изплава сред буйовете, напускани от Р-3. Разстоянието бе твърде голямо за спасителен самолет. Особено пък в това време. Морето все още бе бурно, а времето — мрачно, но корабът на Дубинин бе единственият в района и капитанът направи всичко възможно, за да започне спасителните операции.

Стаята за разпит бе десет на десет с евтина маса и пет също толкова евтини стола. В нея нямаше двойно огледало. Номерът бе твърде стар. Вместо него бяха монтирани две камери. Едната в ключа за осветление, а другата във фалшива шпионка на вратата.

И двамата терористи бяха настанени на столовете. Счупените им пръсти съвсем не съответстваха на професионалната етика на ФБР, но Мъри реши да не повдига въпроса. Кларк и Чавес излязоха да пият кафе.

— Както виждате — започна Райън, — Вашингтон все още си е на мястото. Провалихте се.

— Ами Денвър? — попита Гусн. — Знам за Денвър.

— Да, там наистина успяхте да направите нещо, но виновниците вече си платиха.

— Какво искаш да кажеш? — попита Куати.

— Искам да кажа, че Кум вече не съществува. Приятелят ви Даряеи вече изповядва греховете си на Аллах.

Райън забеляза, че и двамата са изтощени. Умората беше най-големият враг на човека — по-страшен дори и от тъпите божи в ръцете. Куати не показваше никакъв страх. Следващата му грешка бе още по-голяма.

— Спечелили сте си враг в лицето на целия ислямски свят. Всичко, което сте направили за мира в региона, ще бъде изличено от това дело.

— Това ли беше целта ви? — попита изненадано Райън. — Нима сте искали да постигнете това? Боже мой!

— Твоят Бог ли? — излая Куати.

— А какво направихте с Марвин Ръсел? — попита Мъри.

— Убихме го. Той беше просто неверник — отвърна Куати.

Мъри погледна Гусн.

— Вярно ли е? Не го ли приехте като гост в лагера си?

— Да, той прекара няколко месеца с нас. Беше глупак, но ни оказа неоценима услуга.

— И го убихте.

— Да, както и още двеста хиляди.

— Кажи ми — попита Райън, — нямаше ли в Корана нещо подобно на: „Ако в шатрата ти влезе човек и яде от солта ти, трябва да го пазиш дори и да е неверник“?

— Цитираш неправилно. Пък и какво знаеш ти за Корана?

— Може би повече, отколкото предполагаш.

Следващото обаждане на Райън бе до Арни ван Дам. Той обясни какво с научил.

— Господи! Искали са да…

— Да, и почти успяха — каза дрезгаво Райън. — Умно измислено, нали?

— Ще му кажа.

— Трябва да докладвам за това, Арни. Трябва да кажа на вицепрезидента.

— Разбирам.

— И още нещо.

— Какво?

Молбата му бе приета веднага просто защото никой нямаше по-добра идея. След като се погрижиха за ръцете на терористите, двамата бяха настанени в отделни килии във ФБР.

— Какво мислиш, Дан?

— Това е… За бога, Джак, не ми стигат думи.

— Човекът е болен от рак — каза Кларк — и си е помислил, че няма да е зле, ако завлече и още някого със себе си в гроба. Доста предано на каузата си копеле, нали?

— Какво ще ги правиш? — попита Мъри.

— В окръг Колумбия няма смъртно наказание, нали?

— Не. В Колорадо също няма. — Мъри замълча за момент, докато усети накъде бие Райън. — Ооо!