Том Клэнси - Всички страхове

— Господин заместник-директор Райън, говори главнокомандващият САК — започна Фремънт с глас, имитиращ механичния тон, с който се издават заповедите в стратегическата авиация. — Сър, получих заповед за изстрелване на ядрена ракета. Трябва да потвърдите тази заповед, но преди това се налага да проверя самоличността ви, сър. Можете ли да прочетете кода на служебната си карта?

Райън я извади и го прочете. По тонколоната се чуваше как Фремънт и някой от хората му прелистват списъка.

— Сър, потвърждавам, че сте доктор Джон Патрик Райън, заместник-директор на Централното разузнавателно управление.

Джак погледна Фаулър. Ако не одобреше заповедта, президентът щеше да извика някой друг. Нима всичко бе толкова просто? И в крайна сметка дали Фаулър грешеше? Дали наистина правеше грешка?

— Аз поемам отговорността, Джак — застана до него президентът и сложи ръка на рамото му. — Ти просто трябва да потвърдиш заповедта.

— Доктор Райън, тук е главнокомандващият САК. Получих заповед за изстрелване на ядрена ракета от президента и искам да я потвърдите, сър.

Райън погледна президента и се наведе над микрофона. Преди да заговори, се опита да овладее дишането си:

— Главнокомандващ САК, говори Джон Патрик Райън. Аз съм заместник-директор на Централното разузнаване.

Джак направи малка пауза и припряно заговори:

— Сър, не потвърждавам заповедта. Повтарям, генерале, заповедта не е валидна. Потвърдете веднага!

— Сър, получих отказ за потвърждение на заповедта.

— Точно така — отвърна Джак, като постепенно повишаваше тон. — Генерале, мой дълг е да ви информирам, че според мен президентът не е, повтарям, не е в състояние да се владее. Настоявам да имате това предвид, ако бъде дадена нова заповед.

Джак положи длани на бюрото, пое дълбоко въздух и се изправи. Реакцията на Фаулър се забави, но когато осъзна какво става, той застана срещу Джак и доближи лице до неговото.

— Райън, заповядвам да…

Нервите на Джак не издържаха за последен път.

— Да направя какво? Да убия стотици хиляди хора? И защо?

— Това, което се опитаха да извършат…

— Това, което ти почти им позволи да извършат! — Райън забоде пръст в гърдите на президента. — Ти си този, който осра всичко! Ти ни заведе до ръба и сега искаш да се реваншираш за грешката си. Именно затова възнамеряваш да избиеш цял град. Защото не си на себе си, защото гордостта ти е наранена. Искаш да им докажеш, че никой не може да се будалка с теб! Това е причината, нали? НАЛИ?

Фаулър пребледня. Райън понижи тон:

— Но за да убиеш човек, се изисква доста по-сериозна причина. Знам, защото съм го правил. Убивал съм хора. Ти искаш смъртта на този човек. Добре, можем да го уредим, но аз в никакъв случай няма да ти помогна да избиеш стотици хиляди други само заради него.

Райън отстъпи, хвърли служебната си карта на бюрото и излезе от стаята.

— Господи! — възкликна Чък Тимънс.

Бяха чули целия разговор по включения микрофон. Всички в САК го чуха.

— Да — каза Фремънт. — Трябва да му благодарим. Но първо да разоръжим ракетата.

Главнокомандващият САК трябваше да помисли. Не си спомняше дали Конгресът е в сесия, но това нямаше значение. Той нареди на свързочника си да се обади на председателя и неколцина други сенатори. Когато на линията вече имаше четирима човека, Фремънт се свърза с вицепрезидента, който все още бе на борда на „Нийкап“.

— Джак?

Райън се обърна.

— Да, Арни.

— Защо?

— Именно заради такива случаи е въведено правилото за потвърждаване на заповедта. В този град живеят стотици хиляди хора. Може би дори и повече, не си спомням колко е голям. — Джак погледна ясното небе. — Няма да тежат на съвестта ми. Ако искаме смъртта на Даряеи, има и други начини да го направим. — Райън издуха дима във въздуха. — И той ще бъде точно толкова мъртъв.

— Искам да знаеш, че според мен си прав.

Джак се обърна.

— Благодаря ти. — Последва дълга пауза. — Между другото, къде е Лиз?

— В спалнята. Упоена е с успокоителни. Тя май се подмокри.

— Днес всички се подмокрихме, Арни. Добре, че извадихме късмет. Можеш да кажеш на президента, че от петък преставам да изпълнявам задълженията си. Петък е чудесен ден. Както и всички други. Някой друг ще трябва да реши въпроса за заместника ми.

Шефът на президентската канцелария помълча и после отново заговори по основната тема:

— Знаеш какво предизвика току-що, нали?

— Конституционна криза — отвърна Джак. — Не ми е за пръв път, Арни. Не ми е за пръв път. Трябва да се върна с хеликоптера обратно в „Андрюс“.