Том Клэнси - Всички страхове

— Предположихме, че е повредена. Опитахме се да я потърсим, но…

— Геология — каза доктор Лоуъл. — Голанските възвишения са с вулканичен произход и са изградени главно от базалтови скали. Трудно сте могли да я откриете там, но все пак е трябвало да ни кажете. В „Ливърмор“ използваме някои методи, които не са широко известни и които са могли да помогнат.

— Съжалявам, но всичко е вече минало — каза генерал Бен Якоб. — Значи ще летите за Дамаск?

Използваха личния „Боинг 727“ на принц Али, чийто екипаж бе набиран изключително от бивши пилоти на президента. Пътуването в първа класа беше приятно. Мисията бе неофициална и сирийците им съдействаха. Представители на американското, съветското и саудитското посолство свикаха бързо съвещание в сирийското външно министерство и след това всички се отправиха към болницата.

Джак видя, че умиращото и гниещо месо пред него някога е било тялото на силен човек. Въпреки тръбичките с кислород, влизащи през носа му, кожата бе почти синя. Всичките му посетители трябваше да облекат предпазни костюми и Райън не се буташе да бъде отпред. Разпитът бе проведен от Али.

— Знаеш защо съм тук, нали?

Мъжът кимна.

— Тъй като скоро ще видиш Аллах, е по-добре да ми разкажеш всичко.

Бронираната колона на Десети механизиран кавалерийски полк се проточи от Негев към границата с Ливан. Над нея летеше една ескадрила с F-16 и още една с „Томкет“ от „Теодор Рузвелт“. Части на сирийската армия също бяха разгърнати, макар и военновъздушните й сили да си стояха в базите. Близкият изток бе научил урока по американска въздушна мощ. Демонстрацията на сила бе внушителна и недвусмислена. Съобщението бе кратко и ясно: никой да не се пречка. Машините навлязоха в малката изстрадала страна, докато най-накрая стигнат до пътя за долината. Мястото бе отбелязано на картата от ръката на умиращия човек, който искаше да спаси поне част от душата си. Намирането им отне само час. Армейските инженери откриха входа и го провериха внимателно. После махнаха на другите да влязат.

— Всемогъщи Боже — възкликна доктор Лоуъл, когато мощните прожектори осветиха вътрешността.

Инженерите огледаха помещението, кабелите на машините и провериха всички кътчета и чекмеджета, преди да допуснат другите вътре. Тогава Лоуъл се зае за работа. Имаше няколко скици и той излезе навън, за да ги огледа по-добре.

— Знаете ли — каза той след петнадесет минути гробно мълчание, — никога не съм се замислял колко лесно е всичко всъщност. Ние сме живели с илюзията, че трябва да… — Той спря. — Илюзия, точно това е думата.

— Какво искате да кажете?

— Бомбата е трябвало да бъде с мощност петстотин килотона.

— Ако всичко бе протекло според плановете им, ние със сигурност щяхме да помислим, че са руснаците — каза Джак. — Тогава никой нямаше да бъде в състояние да ни спре. Сега нямаше да сме тук.

— Да, мисля, че трябва да коригираме представите си за заплахите, които ни грозят.

— Док, открихме нещо — каза един армейски офицер.

Доктор Лоуъл влезе вътре и се върна облечен с предпазен костюм.

— Значи наистина е била толкова голяма — каза Головко, без да откъсва поглед от плановете.

— Добре са го измислили. Знаеш ли колко ми беше трудно да убедя президента в това… Извинявай, аз така и не успях да го убедя. Ако бомбата бе избухнала с предвидената мощност, и аз щях да повярвам на доклада.

— И какъв е този доклад? — попита Головко.

— Можем ли да поговорим по работа? — попита Джак.

— Щом искаш.

— При вас е един човек, който ни трябва — каза Джак.

— Лялин?

— Да.

— Той предаде родината си и ще си получи заслуженото.

— Сергей, първо той не ни е давал нищо, което можем да използваме срещу вас. Условието бе поставено от него. От БОДИЛ получавахме само информация, свързана с Япония. Второ, без някои от сведенията му сега нямаше да сме тук. Пуснете го.

— А в замяна?

— Разполагаме с агент, който ни каза, че армията ви изнудва Нармонов. Също, че ви липсват тактически ядрени бойни глави, които военните използват за шантажите си. Именно затова заподозряхме, че оръжието е ваше.

— Но това е лъжа!

— Той беше много убедителен — отвърна Райън. — Самият аз почти му повярвах. Президентът и доктор Елиът направо взеха думите му за чиста монета и именно затова нещата се развиха така зле. Аз с удоволствие бия прострял този мерзавец да съхне, но така ще предам доверието и… Спомняш ли си за разговора в кабинета ми, Сергей? Ако искаш името, ще трябва да платиш.