Том Клэнси - Всички страхове

Хората не викаха. Всъщност не се чуваше никакъв шум. Може би се разнесе само една колективна въздишка и по-ревностните богомолци промърмориха по някоя молитва. Но за чии души се бяха молили, знаеха само те и Бог. Изведнъж хората от предните редици започнаха да се разотиват. Тези, които не бяха успели да видят екзекуцията, се приближиха към оградата, но се задържаха там за малко. След определеното време частите на телата щяха да бъдат прибрани и погребани според ритуалите на религията, която бяха изповядвали.

Джак не знаеше какви чувства трябва да изпитва. Беше виждал достатъчно много смърт. Но тези смърти въобще не трогнаха сърцето му и той не искаше да мисли за тях.

— Попита ме как се прани историята, Джак — каза Али. — Току-що видя.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти знаеш най-добре — намеси се Головко.

„Хората, които започнаха войната или поне се опитаха да го направят, бяха екзекутирани на пазарния площад като престъпници — помисли си как. — Добър прецедент.“

— Може би сте прави. Може би хората наистина ще се замислят, преди отново да направят нещо подобно. — „Време е вече тези идеи да си проправят път.“

— В страните ни — каза принц Али — мечът е символ на правосъдието… Вероятно е анахронизъм от времето, когато мъжете са постъпвали по мъжки. Но мечът все още се използва.

— Поне със сигурност е точен — забеляза Головко.

— Значи, Джак, ти напълно се отказа от държавната служба? — попита след малко Али.

Райън извърна глава от площада, както бяха направили и всички други.

— Да, ваше височество.

— И тези глупави „етични“ закони вече не са в сила за теб. Добре.

Офицерът от специалните части се появи като по поръчка. Той така отдаде чест на принц Али, че сигурно и самият Киплинг щеше да остане впечатлен. После дойде ред на ятагана. Изработената от злато ножница бе инкрустирана със скъпоценни камъни. Дръжката бе направена от злато и слонова кост и по нея личаха местата, където поколения силни мъже я бяха хващали. Всичко в меча говореше, че той е бил оръжие на крале.

— Този меч е на триста години — каза Али и се обърна към Джак. — Прадедите ми са го носили както в мир, така и във война. Дори си има име. На английски може би ще звучи като „Вечерен бриз“, но всъщност значи много повече от това. Бихме искали да ви го подарим, доктор Райън, за да ви напомня за мъртвите и за живите, които не умряха заради вас. Той е убивал много пъти. Негово величество кралят смята, че е убивал достатъчно.

Райън пое ятагана от ръката на принца. Златната ножница бе поиздраскана от вековете на битки и пясъчни бури, но все още блестеше. Джак изтегли острието наполовина и видя, че е гладко като огледало. Виждаха се дори и малките вдлъбнатини от чука на оръжейния майстор, който бе оформил стоманата в ефективно и страшно оръжие. „Какво двуличие — помисли си Райън и неволно се усмихна. — Нещо толкова красиво е предназначено да убива. Каква ирония. И все пак…“

Той щеше да задържи меча, да го окачи на видно място, да го вади от време на време и да си припомня какво бяха направили заедно.

— Казвате, че е убивал достатъчно? — попита Джак и прибра меча обратно в ножницата му. — Да, ваше височество. Това важи за всички ни.

Историята вече е разказана и сега е време за няколко пояснения. Всичко в този роман, отнасящо се до технологията за производство на оръжие, може да се намери в специализираната литература. Вярвам, че читателят сам ще си отговори на въпроса защо някои от техническите подробности са спестени. Направих го за успокоение на съвестта, което, разбира се, е без значение.

Манхатънският проект от Втората световна война е най-забележителното взаимодействие на научни таланти в човешката история, което все още не е повторено и вероятно никога няма да бъде надминато. Изключително скъпият проект постави началото на нова научна ера и донесе много нови открития. Например модерната компютърна теория израсна главно въз основа на проучванията, свързани със създаването на бомби. След първия голям бум компютрите се използваха главно за конструиране на оръжие.

Когато в процеса на проучване открих колко лесно може да се осъществи един подобен проект, първо останах удивен, а после идеята ме порази Всеизвестно е, че ядрените тайни въобще не се съхраняват толкова надеждно, колкото би ни се искало. Всъщност положението е много по-лошо, отколкото си го представят дори и най-добре информираните хора. Това, което през 1940 година е струвало милиарди долари, днес може да се намери на значително по-ниска цена. Модерните персонални компютри са далеч по-мощни и надеждни от първия „Ениак“, а „хидрокодовете“, с чиято помощ компютърът може да изпробва и преценява проекта на оръжието, са лесни за дублиране. Сложните съоръжения, използвани за производството на частите, могат да бъдат доставени веднага след заявката. Когато помолих за информация относно машините, използвани в „Оук ридж“ и на други места, я получих още на следващия ден по пощата. Свръхспециалните части за производство на бомби могат да бъдат намерени дори и в тон колоните. С две думи, един доста богат човек може за период от пет до десет години да си създаде собствена многостепенна термоядрена бомба. Науката е достъпна за всички и крие много малко от тайните си.