Том Клэнси - Всички страхове

— Ще го разстреляме — обеща Головко.

— Няма да можете.

— Защо?

— Ние вече го отрязахме и аз ти казах само, че ни е лъгал. А това не е шпионаж дори и във вашата страна. По-добре не го убивайте. Ако успеем да сключим сделката, сам ще разбереш защо.

Първият заместник-председател се замисли.

— След три дни ще имате Лялин. Обещавам, Джак.

— Кодовото му име бе СПИНАКЪР. Олег Кирилович…

— Кадишев? Кадишев!

— Мислиш си, че си разочарован, нали? Тогава погледни нещата от моята страна.

— Това е истината, нали? Не са някакви игри, Райън, нали?

— Имате честната ми дума, сър. Лично аз нямам нищо против да го разстреляте, но той е политик и в този случай наистина не е извършил шпионаж. Измислете нещо оригинално. Защо не го направите кучкар? — предложи Джак.

Головко кимна.

— Така да бъде.

— Удоволствие е да се работи с теб, Сергей. Жалко за Лялин.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами информацията, която даваше и на двама ни, беше твърде ценна, за да я изгубим…

— Не сме стигнали чак до този етап на сътрудничество, Райън, но чувството ти за хумор ми допада.

Точно тогава доктор Лоуъл излезе от пещерата с някаква оловна кофа в ръка.

— Какво има вътре?

— Според мен е плутоний. Искате ли да го погледнете по-отблизо? Тогава обаче ще правите компания на нашия приятел в Дамаск.

Лоуъл подаде кофата на един войник и се обърна към някакъв инженер:

— Изнесете всичко, сложете го в контейнер и го изпратете в Щатите. Искам да го изследвам. И да не забравите нещо.

— Да, сър — отвърна полковникът. — А пробата?

Четири часа по-късно бяха в израелския ядрен „изследователски“ център в Димона, където застанаха пред един спектрометър с гама-лъчи. Докато операторите извършваха проверката, Лоуъл преглеждаше плановете, като не преставаше да клати глава. За Райън чертежите приличаха на диаграма на компютърен чип или нещо също толкова неразбираемо.

— Доста голяма и тромава. Нашите са около четири пъти по-малки… но конструирането им ни отне толкова много време. — Лоуъл вдигна глава. — Знаете ли колко време експериментирахме? Десет години. А те са го направили в пещера, и то за пет месеца. Как ви се струва това, доктор Райън?

— Не знаех тези подробности. Ние го мислехме за работа на терористи… И все пак какво се е повредило?

— Вероятно нещо с трития не е било наред. През петдесетте години имахме два подобни неуспешни опита, които се дължаха на замърсяване с хелий. Но за тях знаят твърде малко хора. Не мога да се сетя за по-добра причина. Конструкцията може още да се подобри — с компютърен модел, разбира се, — но на пръв поглед изглежда компетентно направена… о, благодаря ви.

Лоуъл пое листа от принтера на спектрометъра от израелския оператор. После поклати глава и бавно заговори:

— Савана Ривър, реактор К, 1968 година. Тя беше изключително успешна.

— Сигурен ли сте, че е същият?

— Да, напълно. Израелците ми казаха какъв е моделът на изгубеното от тях оръжие. Масата на плутония също съвпада. — Лоуъл потупа схемите. — Това е. Всичко е тук — каза той. — До следващия път — добави доктор Удроу Лоуъл.

Вечно заинтересуван от правото и начина на прилагането му, заместник директорът Даниел Е. Мъри наблюдаваше процедурата с интерес. Използването на свещеници вместо адвокати наистина бе странно, но важното е, че всичко функционираше както трябва. Процесът приключи само за един ден. Отличаваше се с изключителната справедливост и единодушие на съдиите. Мъри бе напълно съгласен с присъдата.

Оставиха самолета на американските военновъздушни сили в Беершеба и отлетяха за Рияд с боинга на принц Али. Нямаше нужда да се бърза с изпълнението на присъдата. Осъдените трябваше да имат време за молитви и размисъл, а освен това никой не искаше да придава на случая по-голямо значение от това на обикновено престъпление. Освен това хората имаха време да се замислят, а на Райън дори бе поднесена една изненада. Припи Али го доведе направо в стаята на Джак.

— Аз съм Махмуд Хаджи Даряеи — представи се без нужда човекът.

Райън достатъчно добре познаваше лицето му от досието в ЦРУ Освен това знаеше, че последният разговор на Даряеи с американец датираше от времето на Мохамед Реза Пахлави 121 121 Мохамед Реза Пахлави — последният шах на Иран преди ислямската революция. — Бел.прев. .

— Какво мога да направя за вас? — попита Джак.

Али превеждаше и на двамата.

— Вярно ли е? Искам да знам дали е вярно това, което ми казаха.