Том Клэнси - Всички страхове

— Точно така. Както знаете, Иран не е много доволен от начина, по който се разреши кризата в Залива. Според нашите хора терористите са казали следното:

„Планът е бил в две части. Едната е поставянето на бомбата в Денвър, а другата — предизвикването на инцидента в Берлин. Помагал им е и един човек на име Гюнтер Бок. Той е бивш член на фракция «Червена армия». Жена му е арестувана миналата година от немската полиция и по-късно се е обесила в килията си. Целта, господин президент, е била да предизвикат размяна на ядрени удари между нас и Русия или поне да влошат отношенията ни и да променят обстановката в Залива. Това щяло да послужи на иранските цели или поне така е мислел Даряеи.“

— И откъде са взели оръжието?

— Твърдят, че е израелско или по-точно, че е било израелско — поправи се Райън. — Очевидно са го изгубили през 1973 година. Трябва да попитаме и израелците, но обяснението звучи смислено. Плутоният е от Савана Ривър и вероятно е част от изчезналия преди години материал. Открай време подозираме, че първото поколение израелско ядрено оръжие е произведено с наш материал.

Фаулър се изправи.

— Значи казваш, че убийството на сто хиляди американци не е било достатъчно за онзи скапан молла. Искал е да започне и ядрена война, така ли?

— Такава е информацията, сър.

— Къде е той?

— В интерес на истината, господин президент, ние разполагаме с доста информация за него. Както знаете, той подкрепя няколко терористични групи. Освен това беше най-гръмогласният противник на Ватиканското споразумение от ислямския свят. Но когато споразумението проработи, аятолахът изгуби част от престижа си. Даряеи живее в иранския град Кум. Политическата му формация започва да губи позиции и вече дори е имало покушение срещу живота му.

— Достоверна ли е историята на терористите?

— Да, господин президент.

— Мислиш ли, че Даряеи е способен на такова нещо?

— Да, сър, мисля. Да.

— Значи живее в Кум?

— Точно така. Градът има дълга религиозна история и е много важен за мюсюлманите шиити. Не знам точния брой на населението, но със сигурност е повече от сто хиляди.

— И къде точно живее в Кум?

— Точно тук е проблемът. Той постоянно се движи. Миналата година едва не го убиха и явно си е взел поука. Казват, че никога не спял две поредни вечери на едно и също място. Всъщност стои в един квартал на града, но положението му може да бъде определено с точност до два километра.

— Значи той е виновен за това.

— Така излиза, господин президент.

— Но можете да ми кажете дома му с точност до два километра.

— Да, сър.

Фаулър поразмисли, преди да проговори отново, но когато го направи, кръвта на Райън замръзна.

— Това е достатъчно.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

ЗАЛОВИХМЕ ТЕРОРИСТИТЕ И РАЗБРАХМЕ ЦЕЛТА НА ПЛАНА ИМ…

— Нима е възможно?

— Да, мисля, че е възможно — отвърна Головко. — Даряеи е фанатик. Ненавижда американците.

— Значи тези варвари са се опитали да ни подтикнат…

— Нека американците сами се оправят — посъветва президента си Головко. — Те понесоха жестоки загуби.

— Знаеш ли какво ще поиска да направи?

— Да, другарю президент, също както и вие.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ВЪПРЕКИ НЕПРОВЕРЕНИТЕ ОТ НАС ДОКАЗАТЕЛСТВА АЗ ЩЕ ПРИЕМА ПОСЛЕДНОТО ВИ СЪОБЩЕНИЕ ЗА ФАКТ. НИЕ СИ ИЗМИВАМЕ РЪЦЕТЕ. НИЕ НЯМА ДА ВЪЗРАЗИМ СРЕЩУ МЕРКИТЕ, КОИТО СМЯТАТЕ ЗА УМЕСТНО ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ СЕГА ИЛИ ЗА В БЪДЕЩЕ. ТЕЗИ НЕНОРМАЛНИЦИ СЕ ОПИТАХА ДА НИ УНИЩОЖАТ. ДА ВЪРВЯТ ПО ДЯВОЛИТЕ.

— За бога, Андрюшка — измърмори Райън. „Не можеше да го кажеш по-ясно от това.“

Президентът безмълвно прочете съобщението на монитора. Райън си мислеше, че Нармонов е успял да сдържи емоциите си, но сега промени мнението си. Фаулър седеше неподвижно в стола си и обхождаше помещението със спокоен поглед.

— Светът трябва да си вземе поука от това — каза Фаулър. — Искам да съм сигурен, че никой повече няма да опита подобно нещо.

Един телефон иззвъня.

— Господин президент, тук е ФБР, сър.

— Да?

— Господин президент, обажда се Мъри. Току-що получихме спешно съобщение от Бундескриминаламт — това е немската федерална полиция. Открили са тялото на Гюнтер Бок в Източен Берлин. Бил е облечен в униформа на руски армейски полковник. С него е имало още девет човека, облечени по същия начин. Единият като че ли е бивш полковник от Щази. Така че тази част от думите на Куати напълно се потвърждава, сър.

— Мъри, искам мнението ти за признанията им. Убеден ли си в тях?