Том Клэнси - Всички страхове

Но още по-лошо бе объркването му. Случило се просто бе невъзможно. Unmoglich. Unglaublich 26 26 Невъзможно. Невероятно (нем.). — Бел.прев. . Хората, обикновения Volk 27 27 Народ (нем.). — Бел.прев. на ГДР се бе вдигнал като революционна вълна, захвърляйки почти съвършения социалистически живот, за да отиде в чудовищните експлоататорски ръце на империалистите. Бяха се оставили да ги привлекат уредите на „Блаупункт“ и колите на „Мерцедес“. И още какво? Гюнтер Бок наистина не разбираше. Въпреки вродената му интелигентност събитията просто отказваха да се свържат с разумно обяснение. Сънародниците му бяха експериментирали научния социализъм, за да установят, че той е нефункционален, че никога няма да проработи. Това вече бе твърде много за Бок, който посвети на марксизма толкова голяма част от живота си, че никога нямаше да може да го отхвърли. В крайна сметка без марксизма той бе просто престъпник и убиец. Единствено героичната революционна етика въздигаше действията му над делата на обикновен главорез. Но тази революционна етика се оказа отхвърлена от хората, избрани да вкусят плодовете й. Това бе невъзможно. Unmoglich.

Не беше честно, че толкова невъзможни неща се трупаха едно върху друго. Преди двадесетина минути Гюнтер си бе купил вестник от някакво павилионче на седем преки от блока му. Той го отвори и снимката на първа страница веднага привлече вниманието му. Такова бе и намерението на главния редактор.

„ЦРУ ПРИВЕТСТВА КГБ“ — гласеше заглавието.

— Was ist das denn fur Guatsch? 28 28 Що за глупост (нем.) — Бел.прев. — измърмори Гюнтер.

„Поредното забележително събитие в днешните паметни времена бе посещението на първия заместник-председател на КГБ в Централното разузнавателно управление. На състоялата се конференция са били обсъдени въпроси от взаимен интерес за двете най-големи разузнавателни империи в света… — започваше статията. — Достоверен източник потвърди, че най-новата област на сътрудничество между Изтока и Запада ще включва размяна на информация за засилващото се взаимодействие на международните терористи и наркотрафиканти. ЦРУ и КГБ ще работят заедно, за да…“

Бок остави вестника и се загледа през прозореца. Той добре знаеше какво е да си преследвано животно. Всички революционери го знаеха. Но двамата с Петра, както и всички техни приятели, бяха избрали именно този път. Целта бе ясна. Щяха да изпробват оръжието и умението си срещу това на враговете. Силите на светлината срещу силите на мрака. Разбира се, именно силите на светлината трябваше да се крият, но това бе друг въпрос. Рано или късно нещата щяха да се променят. Обикновените хора щяха да разберат истината и да се присъединят към революционерите. Но имаше един малък проблем. Обикновените хора като че ли бяха избрали друг път. И терористите по света бързо губеха тъмните места, в които силите на светлината можеха да се скрият.

Бе дошъл в България по две причини. Тя бе най-изостаналата страна от бившия Източен блок и промените тук се осъществяваха най-плавно. Всъщност макар и под други имена комунистите все още управляваха и страната бе политически безопасна или поне неутрална. Освен това в българските специални служби все още имаше доверени приятели. Някога разузнавателният апарат на България се състоеше от най-титулуваните убийци на КГБ, но сега ръцете им бяха станали твърде чисти за тази работа. „Доверени приятели“ — помисли се Гюнтер. Българите все още бяха под влияние на господарите си — сега партньори — КГБ и ако руснаците и ЦРУ вече работеха заедно… Сигурните скривалища ставаха с едно по-малко.

Гюнтер Бок би трябвало да потръпне от нарастващата опасност. Вместо това лицето му почервеня от гняв. Като революционер той често бе поддържал тезата, че всички сили в света са насочени срещу него. Но винаги тайно си мислеше, че думите му никога няма да бъдат верни. Все още имаше къде да се скрие и хора, на които да се довери. Но колко? Колко от верните му приятели щяха да се огънат пред световните промени? Руснаците бяха предали идеалите и световния социализъм. Немците. Поляците, чехите, унгарците, румънците. Кой ли щеше да бъде следващият?

Нима не разбираха? Всичко бе клопка. Някаква невероятна конспирация НА КОНТРАреволюционни сили. Лъжа. Отдръпваха се от нещо, което можеше да бъде — трябваше да бъде — идеалната обществена организация, изградена въз основата на свобода, дисциплинирана ефективност, честност и равенство. От…