Том Клэнси - Всички страхове

— Всички трябва да са съгласни с правилата и никога да не ги нарушават.

Райън спря. Отново бе започнал да говори като учител, а това не бе честно спрямо седящия срещу него мъж. Головко бе професионалист.

Руснакът се намръщи. Ето я трудността: никога да не се нарушават правилата. Разузнаването не винаги бе толкова просто. А конспирацията бе в кръвта на всеки руснак.

— При нас системата работи — добави Райън.

„Наистина ли работи? — запита се той. — Сергей знае отговора… Знае и доста неща, за които аз си нямам представа. Може да ми каже например дали от Хълма 22 22 Хълма — нарицателно за Капитолийския хълм във Вашингтон. — Бел.прев. изтича нещо, откакто Питър Хендерсън… Но знае също, че ние сме разкрили доста от операциите им въпреки руската мания за изключителна секретност.“ Съветският съюз дори го бе признал публично. Изтичането на агенти от КГБ през годината бе провалило някои от най-добре планираните операции срещу Америка и Запада. В Съветския съюз, както и в Щатите, секретността бе едновременно средство за предпазване от провал и ключ към успеха.

— В края на краищата всичко се свежда до доверие — каза Райън след Малко. — Хората във вашия парламент са патриоти. Ако не обичаха страната си, защо, по дяволите, щяха да се забъркват в цялата мръсотия на обществения живот? Същото е и тук.

— Заради властта — отвърна веднага Головко.

— Не. Не и умните. Не и онези, с които ще работиш. Разбира се, че ще се намерят няколко идиоти. Ние също ги имаме. Те все още не са застрашен от изчезване вид. Но винаги ще има такива, които знаят, че властта, идваща с държавната служба, е просто илюзия. Много по-важни от нея са задълженията. Не, Сергей, през повечето време ще работиш с хора не по-малко умни и честни от самия теб.

Головко се усмихна на комплимента. Като професионалист на професионалист. Значи преди минути не бе сгрешил. Райън ставаше все по-добър. Започна да мисли, че двамата с Джак всъщност вече не бяха врагове. Може би съперници, но не и врагове. Между тях имаше нещо повече от професионално уважение.

Райън погледна добродушно госта си и вътрешно се усмихна, че го е изненадал. Тайно се надяваше сред избраниците на Головко да бъде Олег Кирилович Кадишев, кодово име СПИНАКЪР 23 23 Спинакър — вид триъгълно корабно платно. — Бел.прев. . В медиите той бе познат като един от най-брилянтните политици от претенциозното законодателно тяло, опитващо се да изгради нова система. Репутацията му на интелигентен и разумен човек прикриваше факта, че от няколко години Олег Кирилович получаваше заплата и от ЦРУ. Той бе най-добрият от всички агенти, завербувани от Мери Пат Фоли. „Играта продължава“ — помисли си Райън. Правилата бяха други. Светът бе друг. Но играта продължаваше. „И сигурно винаги ще продължава“ — каза си с известно съжаление Джак. Но по дяволите, Америка шпионираше дори Израел. Това се наричаше „наглеждане на нещата“, никога „провеждане на операция“. В противен случай хората му в Конгреса веднага щяха да се раздрънкат. „О, Сергей, имаш още толкова много да учиш!“

Последва обяд. Райън заведа Головко в служебния ресторант и руснакът каза, че храната е по-добра, отколкото в КГБ. Това, разбира се, учуди Джак. Заместник-председателят разбра, че доста от висшите служители на ЦРУ искат да се срещнат с него. Шефовете на отдели и заместниците им чакаха на опашка, за да се ръкуват и да се снимат с него. Най-накрая последно обща снимка, след която Головко се отправи към колата си. Когато руснакът си замина, хората от научно-техническия отдел заедно с тези от охраната прегледаха всеки сантиметър от коридорите, по които бяха минали Головко и бодигардът му. След като не намериха нищо, те претърсиха още веднъж. И още веднъж. И накрая за последен път. Едва тогава решиха, че руснакът не се е възползвал от възможността да играе собствената си игра. Един от служителите на научно-техническия отдел с горчивина отбеляза, че вече просто не е същото.

Споменът за забележката накара Райън да се усмихне. Нещата се развиваха дяволски бързо. Той зае седалката си и стегна колана. VC-20 наближаваше Алпите и сигурно щеше да има въздушни дупки.

— Искате ли вестник, сър? — попита стюардесата.

Тя бе женена и бременна. Бременен сержант! Джак се почувства неудобно.

— Какво имате?

— „Интернешънъл Трибюн“.

— Чудесно!

Райън взе вестника и за малко не подскочи. Ето го, на първа страница. Някакъв тъпанар бе разпространил снимките. Головко, Райън и директорите на научно-техническия, оперативния, административния, архивния и разузнавателния отдел седнали на голяма маса. Разбира се, хората и заеманите от тях длъжности бяха известни, но…