Том Клэнси - Всички страхове

— Сергей, винаги съм казвал, че ако светът бе разумно творение, нямаше да се занимавам с тази работа. Виж какво става сега. Искаш ли кафе?

— Благодаря, Джак. — След малко той похвали качеството на напитката.

— Нанси ми го доставя всяка сутрин. И така, какво мога да направя за теб?

— Често съм чувал този въпрос, но никога в такава обстановка — засмя се гръмогласно гостът на Райън. — Господи, Джак, не ти ли се струва, че живеем в някакъв нереален сън?

— Не може да бъде. Онзи ден, докато се бръснех, се порязах и въпреки това не се събудих.

Головко измърмори нещо на руски. Джак не успя да долови думите, но знаеше, че преводачите му ще го сторят при прослушването на лентите със записа.

— Моята задача е да докладвам пред парламента за действията ни. Директорът ти беше достатъчно любезен, за да не откаже на молбата ми за съвет.

Райън не можа да се сдържи:

— Това не е проблем, Сергей Николаевич. Можеш да ми довериш всичката си информация. С удоволствие ще ти кажа как да я представиш пред парламента си.

Головко влезе в тона:

— Благодаря ти, но председателят сигурно няма да разбере мотивите ми.

Двамата оставиха шегите настрана и се заловиха за работа.

— Искаме услуга за услуга — започна дуелът.

— Което ще рече?

— Информация за терористите, които подкрепяхте преди.

— Не можем да ви я дадем — отвърна кратко Головко.

— Разбира се, че можете.

Руснакът започна да отстъпва.

— Едно разузнаване не може да предава съюзниците си и да продължава да функционира.

— Така ли? Защо не кажеш това на Кастро, когато го видиш следващия път? — предложи Райън.

— Ставаш все по-добър, Джак.

— Благодаря, Сергей. Правителството ни е изключително доволно от последното изказване на вашия президент по въпросите на тероризма. По дяволите, аз лично много харесвам този човек. Ти знаеш това. Ние променяме света, човече. Защо да не оправим още няколко каши? Ти никога не си одобрявал подкрепата, която вашето правителство оказваше на онези негодници.

— И какво те кара да мислиш така? — попита първият заместник-председател.

— Сергей, ти си професионален разузнавач. Няма начин да одобряваш действията на разюздани престъпници. Аз мисля по същия начин, но при мен нещата стоят на лична основа.

Райън се облегна. Погледът му бе застрашителен. Никога нямаше да забрави Шон Милър и останалите членове на Армията за освобождение на Ълстър, които бяха предприели два организирани опита да убият него и семейството му. Само преди три седмици, след дългогодишни съдебни спорове, след три жалби до Върховния съд, след демонстрации и прошения до губернатора на Мериленд и президента на Съединените щати, Милър и приятелите му един по един бяха влезли в газовата камера в Балтимор. Половин час по-късно бяха изнесени мъртви оттам. „И нека Бог се смили над душите им — помисли си Джак. — Ако има достатъчно здрав стомах.“ Една глава от живота му бе затворена завинаги.

— А последният инцидент?

— Индианците ли? Те просто подкрепят думите ми. Тези „революционери“ се занимаваха с наркотрафик, за да изкарват пари. Те ще се обърнат към вас. Към хората, които финансирахте. Само след няколко години вие ще имате доста повече грижи с тях, отколкото някога сме имали ние.

И двамата знаеха, че Райън говори истината. Съветският съюз вече започваше сериозно да се безпокои от мрежата наркотрафиканти. Пазарната икономика напредваше с най-бързи темпове именно в престъпния свят. Проблемът касаеше както Райън, така и Головко.

— Какво ще кажеш?

Руснакът наклони глава.

— Трябва да го обсъдя с председателя. Той ще одобри.

— Помниш ли какво ти казах преди две години в Москва? Кому са нужни дипломатически преговори, когато има истински професионалисти за тази работа?

— Очаквах да ми цитираш Киплинг или нещо още по-поетично — забеляза сухо Головко. — И така, как се справяте с Конгреса си?

Джак цъкна с език.

— Кратката версия е: казваме им истината.

— Нима трябваше да прелетя единадесет хиляди километра, за да чуя това?

— Подбираш няколко човека в парламента, които знаят да си държат езика зад зъбите. Освен това другите трябва да ги смятат за изключително честни — което е по-трудната част. След това им казваш всичко. Разясняваш им правилата на полето…

— Правилата на полето?

— Термин от бейзбола, Сергей. Означава специалните правила, прилагащи се за определено игрално поле.

— А, да, полезен термин — каза Головко със светнал поглед.