Том Клэнси - Всички страхове

— Снимката не е много добра, сър — забеляза с усмивка сержантката.

Райън не можа да скрие раздразнението си.

— Кога трябва да постъпите в родилното отделение, сержант?

— След пет месеца, сър.

— Е, поне ще родите детето си в доста по-добър свят от този, в който живяхме ние. Защо не седнете да си починете? Не съм достатъчно разкрепостен, за да позволя да ме обслужва бременна дама.

„Интернешънъл Хералд Трибюн“ е джойнт венчър 24 24 Съвместно предприятие. — Бел.прев. от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“. Той бе най-сигурният път, по който американците в Европа можеха да следят резултатите от мачовете и развитието на клюките. Сега той уверено навлизаше в бившия Източен блок, за да обслужва американските бизнесмени и туристи, прииждащи към тези страни. Местното население също го купуваше, за да поддържа английския си и да следи по-отблизо събитията в Америка. Повече откогато и да било Щатите се превръщаха в очарование за хората, опитващи се да подражават на начина на живот, който ги бяха учили да мразят. Освен това вестникът се оказа най-доброто информационно средство за бившите комунистически страни. Скоро всички го купуваха, а американското ръководство продължаваше да разширява пазара си.

Един от редовните читатели бе Гюнтер Бок. Преди няколко месеца, предупреден от приятел, служил в бившата Щази, той доста набързо бе напуснал източната част на Германия. Сега живееше в София, България. Заедно с жена си Петра Бок бе участвал в бандата „Баадер-Майнхоф“ като групов командир. След разбиването й от западногерманската полиция двамата постъпиха във фракция „Червена армия“. Двата опита за арест от страна на Бундескриминаламт го бяха изплашили и през чешката граница Бок се прехвърли в ГДР. Там заживя тихо и спокойно. С нова самоличност, нови документи и редовна работа — всъщност въобще не ходеше там, но служебните списъци бяха in Ordnung 25 25 В ред (нем). — Бел.прев. — той мислеше, че е в безопасност. Нито Гюнтер, нито Петра бяха взели на сериозно народното вълнение, което свали правителството на Германската демократична република, но сметнаха, че ще могат да живеят и при новия режим. Пропуснаха да се съобразят и с нападението срещу щабквартирата на Щази. То завърши с унищожаването на милиони документи. Но много от материалите оцеляха. Между хората, нападнали сградата, имаше и агенти на Bundesnachrichtendienst — западногерманските специални служби, — които бяха в първите редици и знаеха кои точно стаи трябва де се разбият. Само след няколко дни членовете на Фракция „Червена армия“ започнаха да изчезват. В началото бе трудно да е установи. Телефонната мрежа на ГДР бе в отвратително състояние и човек трудно можеше да се свърже с някого. Освен това бившите им другари постоянно сменяха квартирите си поради съображенията за сигурност. Но когато поредното приятелско семейство не дойде на срещата им за вечеря, Гюнтер и Петра усетиха опасността. Твърде късно. Докато Бок непрекъснато кроеше планове как да напуснат страната, петима тежко въоръжени командоси от GSG-9 разбиха вратата на апартамента им в Източен Берлин. Завариха Петра Бок да кърми една от двете си дъщери близначки. Колкото и умилителна да бе тази сцена обаче, командосите не се разчувстваха. Те добре знаеха, че Петра Бок е убила трима западногермански граждани, единият от които по особено мъчителен начин. Сега тя се намираше в един от затворите със строг режим, където излежаваше доживотна присъда. А в Германия „доживотна“ значеше, че напускаш затвора в ковчег или въобще не го напускаш. Близначките бяха осиновени от един мюнхенски полицейски капитан и бездетната му жена.

На Гюнтер Бок му се струваше странно, че постоянно мисли за това. В крия на краищата той бе революционер. Бе заговорничил и убивал в името на своята кауза. Изглеждаше абсурдно, че арестуването на жена му и загубата на децата може да го вбеси… Но. Но близначките имаха очите и носа на Петра и постоянно му се усмихваха. Гюнтер знаеше, че няма да им говорят против него. Дори нямаше да им кажат кои са истинските им родители. Той се бе посветил на нещо много по-голямо и велико от простото човешко съществуване. Заедно с колегите си бяха взели добре обмислено решение да построят един по-справедлив свят за обикновените хора. И въпреки това… И въпреки това двамата с Петра също след дълго мислене решиха да имат деца. Те щяха да продължат делото им. Да бъдат следващото поколение Бок. Да берат плодовете от героичните усилия на родителите си. Гюнтер беше бесен, че това можеше да не се случи.