Том Клэнси - Всички страхове

Утринното небе над Алейск бе ясно. Първите слънчеви лъчи вече озаряваха хоризонта на североизток, но никой от войниците от стратегическите ракетни войски не им обърна внимание. Вече изоставаха с цели седмици от графика си и заповедта им бе да наваксат закъснението. Фактът, че това бе просто невъзможно, нямаше значение. До всеки от четиридесетте силоза за изстрелване се виждаше по един тежък камион с ремарке. СС-18 — руснаците ги наричаха CP-20, стратегически ракети номер 20 — бяха в експлоатация вече единадесет години и именно това бе накарало съветското правителство да се съгласи със съкращаването им. Горивата и окислителите, с които работеха двигателите им с течно гориво, са опасните корозиращи химикали: несиметричен диметил хидроцин и азотен тетраокис. Наричаха ги „вещества, годни за съхранение“, просто по навик. Те бяха по-стабилни от използваните досега криогенни горивни смеси и не изискваха съхранение в хладилни камери. За сметка на това обаче бяха високо реактивни и изключително отровни. Допирът с тях водеше до незабавна смърт. Един от защитните механизми беше затварянето на ракетите в големи стоманени капсули. На свой ред тези капсули, подобни на огромни патрони, се поставяха в силозите и по този начин прецизната техника се предпазваше от контакт с химикалите. Американското разузнаване смяташе, че този сложен механизъм е предвиден, за да се овладее по-добре високият им енергиен импулс, който даваше предимство на руските ракети. Всъщност истината бе, че руснаците просто не бяха успели да измислят достатъчно надеждно и мощно твърдо гориво. Този недостатък бе преодолян едва с последния модел ракети СС-25. Макар и безспорно големи и мощни, СС-18 — НАТО ги наричаше с ужасяващото кодово наименование САТАНА — бяха адски трудни за поддържане и обслужващите екипи се радваха, че ще се отърват от тях. Не един войник бе загубил живота си по време на учения, както и при ежедневното им поддържане. Американските ракети „Титан-II“ създаваха същите проблеми на стопаните си. Всички СС-18 в Алейск бяха предназначени за унищожаване и именно това бе причината за присъствието на толкова хора и техника в района. Но първо трябваше да бъдат отделени бойните глави. Американските инспектори можеха да гледат процеса на унищожаване, но не и отделянето на бойните глави, които си оставаха най-секретно то устройство на ракетите. Под зоркия поглед на един полковник кранът отмести носа на ракета номер 31 и под него се показаха бойните глави. Всяка от тях представляваше самонасочващ се конус с диаметър на основата четиридесет и височина сто и петдесет сантиметра. Върхът на конуса бе остър като игла. Бойните глави бяха с мощност половин мегатон и представляваха тристепенно термоядрено устройство. Войниците се отнасяха към тях с цялото полагащо им се уважение.

— Снимките вече пристигат — чу Фаулър гласа на майор Костело. — Не се вижда голямо раздвижване… Сър, съсредоточаваме вниманието си само върху няколко силоза — тези, които виждаме най-добре. Навсякъде около тях е обрасло с гори, господин президент. В зависимост от ъгъла, който сключва спътникът със земната повърхност, преценяваме кои силози ще се виждат най-ясно… Добре, ето го първия — силоз нула-пет в Тобе… нищо необичайно… командният бункер е ей там… виждам часовите, които го пазят… май са повече от нормалното… виждам пет-седем човека. Различаваме ги чудесно в инфрачервения спектър, сър. Там е доста студено. Това е всичко. Нищо необикновено, сър… добре. Сега идва ред на Алейск — по дяволите!

— Какво става?

— Сър, наблюдаваме четири силоза през четири различни камери…

— Това са обслужващи камиони — обади се генерал Фремънт от командния център на стратегическата авиация. — И пред четирите силоза има обслужващи камиони. Капаците на силозите са отворени, господин президент.

— Какво означава това?

Костело отговори на въпроса:

— Господин президент, в Алейск има само ракети СС-18, които са доста стари. Трябваше да са вече унищожени, но руснаците изостават. Вече виждаме пет силоза и пред всичките има обслужващи камиони. Виждам и два ма човека, които правят нещо с ракетите.

— Какви са тези обслужващи камиони? — попита Лиз Елиът.

— Използват ги за транспортиране на ракетите. Освен това камионите разполагат с цялата необходима техника за работа с тях. Всяка ракета си има отделен камион — дори повече от един. Камионите са огромни и приличат на пожарни коли с автоматични стълби. Както вече казах, имат и най-различни отделения за всичките уреди, инструменти и тъй нататък. Джим, изглежда, че махат носа. Да! Ето ги бойните глави. Там е доста светло. Сега започнаха да правят нещо с тях… какво ли?