Том Клэнси - Всички страхове

— Добре. С кого си там?

— С Парсънс от екипа за борба с ядрените аварии.

— Ела тук… Не, стой там и не затваряй телефона.

Хоскинс остави слушалката до себе си, вдигна друг телефон и набра един номер по памет. Той беше на пътната полиция в Колорадо.

— Обаждам се от ФБР. Трябва спешно да проверя един регистрационен номер. Компютърът ви работи ли?

— Да, сър — увери го един женски глас.

— Едуард Робърт Пол Пет Две Нула. — Хоскинс наведе поглед. Това му звучеше познато.

— Прието.

Хоскинс чу щракането на клавишите.

— Открих го. Регистрацията е съвсем скорошна. Микробус, собственост на господин Робърт Френд от Рогън. Искате ли номера на шофьорската книжка на господин Френд?

— Господи! — каза Хоскинс.

— Не ви чух, сър.

Той прочете номера.

— Правилно, сър.

— Можете ли да проверите и още два номера на шофьорски книжки?

— Разбира се.

Той ги продиктува.

— Първия номер го няма в компютъра… втория също. Чакайте малко, тези номера приличат на…

— Знам. Благодаря ви. — Хоскинс затвори телефона. — Добре, Уолт, мисли, мисли…

Трябваше му още информация от Клинтън.

— Мъри.

— Дан, обажда се Уолт Хоскинс. Току-що научих нещо, което ще те заинтересува.

— Казвай.

— Нашият приятел Марвин Ръсел е бил паркирал един микробус до стадиона. Момчетата от екипа за борба с ядрените аварии твърдят, че микробусът е бил доста близо до мястото, на което е избухнала бомбата. Имало е поне още един — не, чакай малко — добре. С него е имало още един човек, а другият сигурно е карал взетата под наем кола. Така. В микробуса е имало голяма кутия. Бил е боядисан като кола на Ей Би Си, но ние намерихме Ръсел убит на около три километра оттам. Значи сигурно е оставил микробуса и се е махнал. Дан, според мен това е един от възможните начини, по който бомбата е стигнала на стадиона.

— Имаш ли нещо друго, Уолт?

— Разполагам със снимките от паспортите, както и с други документи на останалите двама.

— Изпрати ги по факса.

— Тръгват.

Хоскинс стана и се отправи към свързочния център. По пътя срещна един друг агент.

— Намери хората от участъка, които разследват убийството на Марвин Ръсел. Издири ги на всяка цена и ги накарай веднага да се обадят по телефона.

— Пак ли се връщаш на хипотезата за терористите? — попита Пат О’Дей. — Според мен бомбата е твърде мощна, за да бъде тяхна работа.

— Ръсел се занимаваше с тероризъм и си мисля, че може би… мамка му! — възкликна Мъри.

— За какво се сети, Дан?

— Обади се в архива и кажи, че искам снимките от Атина, които са в досието на Ръсел. — Заместник-директорът изчака. — Преди няколко месеца в Гърция бе убит един полицай и гърците ни помолиха за съдействие, като ни изпратиха няколко снимки. Тогава си помислих, че може би става въпрос за Марвин, но… в колата имаше и друг човек. Май че го бяха снимали в профил.

— Пристига факсът от Денвър — обади се един женски глас.

— Донесете го тук — заповяда Мъри.

— Това е първата страница. — Останалите пристигнаха бързо.

— Самолетен билет… билет за прехвърляне на друг полет. Пат…

О’Дей пое факсимилето.

— Аз ще се заема с него.

— По дяволите, я хвърли един поглед тук.

— Познаваш ли тази физиономия?

— Прилича на… Исмаил Куати? Другия не го познавам.

— Мустаците и косата са други, Дан — каза О’Дей и погледна отново Мъри. — Малко по-къси са. — Най-добре е да се обадим в архива и да проверим какви са последните им сведения за този нехранимайко, Няма нужда да бързаме, нали?

— Точно така.

Мъри вдигна телефона.

— Добри новини, господин президент — обади се Борщайн от бункера си в планината Шайен. — Спътникът ни КН-11 преминава над централната част от Съветския съюз. Там вече се зазорява и за късмет времето е ясно. Ще имаме възможност да поогледаме ракетните им бази. Спътникът вече е програмиран. НРФЦ ще изпрати снимките тук и в Офът веднага след получаването им.

— Но няма да ги изпрати при мен — измърмори Фаулър.

Кемп Дейвид никога не бе разполагал с необходимото оборудване за това. „Каква далновидност“ — помисли си Фаулър. Снимките обаче щяха да се получат от „Нийкап“, на който президентът би трябвало да лети в момента.

— Добре, кажи ми какво виждаш — нареди Фаулър.

— Ще ви кажа веднага след като ги получа, сър — обеща Борщайн.

— Пристигат, сър — обади се нов глас. — Сър, аз съм майор Костело от разузнаването на ПВО за Северна Америка. Условията за наблюдение не можеха да бъдат по-добри. Спътникът ще лети от юг на север и ще премине много близко до четири ракетни полка. Те са: Чингис-тобе, Алейск, Узхур и Гладкой. Първите три са въоръжени със СС-18, а Гладкой — със СС-11. Сър, Алейск е едно от местата, на които би трябвало да унищожават ракетите си, но все още не са го направили…