Том Клэнси - Всички страхове

— А какво ще кажете за мощността на взрива? — обърна се Головко към министъра на отбраната.

— Оръжие с подобни размери наистина е прекалено голямо за терористи. Според научните ни разработки аматьори могат да постигнат атомно оръжие от първо, а дори и от второ поколение. Но то със сигурност не е по-мощно от сто килотона. Всъщност е по-малко от четиридесет. Нашите уреди показват, че бомбата, избухнала в Денвър, е доста по-голяма от сто килотона. Това означава оръжие от трето поколение или по-точно — многостепенно ядрено устройство. Това със сигурност не е аматьорско дело.

— И кой може да е виновникът? — попита Нармонов.

Головко погледна президента.

— Нямам представа. Ние наистина работихме върху възможността за наличие на ядрено оръжие в ГДР. Както знаете, те произвеждаха плутоний, но открихме достатъчно доказателства, че проектът им никога не се е реализирал. Проверихме в какво положение са и южноамериканците. Те също не са достигнали до тази фаза. Израел разполага с възможности, но няма мотивация за подобни действия. Защо ще нападат покровителите си? Ако пък китайците са решили да направят подобно нещо, те по-скоро биха нападнали нас, отколкото Америка. Ние разполагаме с нужната им земя и ресурси. За тях Америка е по-ценна като търговски партньор. Не, да приемем, че нападението е планирано на национално ниво, значи да се съгласим, че само една от няколкото държави има възможностите и отговаря на условията за осъществяването им. Ако вие, Андрей Илич, ни бяхте поставили за задача тази акция, то КГБ нямаше да се справи. Качествата, необходими за подобна мисия — умения, интелигентност, убеждения, — не са присъщи на психопатите. От друга страна, подобно масово убийство, което води до международна криза, може да хрумне единствено на психично болен. А в КГБ не работят такива хора.

— Значи казвате, че нямаме информация, нито пък смислено обяснение на събитията от тази сутрин.

— Да, другарю президент. Иска ми се да можех да ви кажа друго, но за съжаление не мога.

— Кой съветва Фаулър?

— Не знам — призна Головко. — Секретарите Талбът и Банкър са мъртви. И двамата са били на мача. Всъщност секретарят по отбраната Банкър е бил собственик на единия от отборите. Директорът на ЦРУ пък все още е в Япония или може би по обратния път.

— Заместник-директорът е Райън, нали?

— Точно така.

— Познавам го. Той е умен човек.

— Вярно е, но вече поискаха оставката му. Фаулър не го харесва. Ето защо не знам кой съветва американския президент. Остава само съветничката по националната сигурност — Елизабет Елиът, — от която посланикът ни не е очарован.

— Значи този слаб и суетен човек даже няма добри съветници?

— Да.

— Това обяснява всичко.

Нармонов се облегна назад и затвори очи.

— Аз мога да му дам най-добрия съвет, но той сигурно си мисли, че съм виновен за взривяването на града му. Прекрасно.

Това може би бе най-добрият анализ за цялата нощ, но за съжаление — грешен.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ПЪРВО ОБСЪЖДАХ ВЪПРОСА С КОМАНДВАНЕТО НА АРМИЯТА СИ И ОТТАМ МЕ УВЕРИХА, ЧЕ НИКОЯ ОТ ЯДРЕНИТЕ НИ БОЙНИ ГЛАВИ НЕ ЛИПСВА.

ВТОРО, НИЕ ДВАМАТА ЛИЧНО СМЕ СЕ СРЕЩАЛИ И ВИЕ СИГУРНО ЗНАЕТЕ, ЧЕ НИКОГА НЕ БИХ ИЗДАЛ ПОДОБНА ПРЕСТЪПНА ЗАПОВЕД.

ТРЕТО, ВСИЧКИТЕ ЗАПОВЕДИ КЪМ ВОЙСКИТЕ МИ ИМАТ САМО ОТБРАНИТЕЛЕН ХАРАКТЕР. НЕ СЪМ НАРЕЖДАЛ НИКАКВИ НАПАДАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ.

ЧЕТВЪРТО, РАЗГОВАРЯХ И С ХОРА ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО И ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА ВИ КАЖА КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ИЗВЪРШИ ПОДОБЕН АНТИХУМАНЕН АКТ. НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ РАБОТАТА СИ В ТАЗИ НАСОКА И ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ИЗПРАЩАМ ВСЯКА НОВА ИНФОРМАЦИЯ.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, НЯМА ДА ИЗДАВАМ ПОВЕЧЕ НИКАКВИ ЗАПОВЕДИ КЪМ ВОЙСКИТЕ СИ, ОСВЕН АКО НЕ БЪДА ПРОВОКИРАН. СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Е В ОТБРАНИТЕЛНА ГОТОВНОСТ И ЩЕ ОСТАНЕ В ТОВА СЪСТОЯНИЕ.

— Милостиви боже! — възкликна Елиът. — Я да видим колко пъти ни е излъгал? — плъзна пръсти тя по екрана на компютъра.

— Първо знаем, че имат изчезнали ядрени бойни глави. Една лъжа.

Второ, защо толкова набляга на факта, че двамата лично сте се срещали? Защо въобще ще си прави труда да го споменава, ако не се сеща, че ние подозираме, че не разговаряме с Нармонов? Истинският президент не би се притеснявал. Просто няма защо. Вероятна лъжа.

Трето, знаем, че те са нападнали нашите части в Берлин, а не обратното. Нова лъжа.

Четвърто, за пръв път намесва КГБ. Чудно защо? Ами ако наистина са имали предварително подготвено обяснение… след като ни сплашат — прекрасно! След като ни вземат страха, те предлагат готовото си обяснение и ние го приемаме.