Том Клэнси - Всички страхове

— Добре ли? — обади се генерал Фремънт. — Съзнавате ли, че изплашеният човек, за когото говорите, има цял арсенал с ракети, насочени срещу нас? За мен думите звучат по друг начин, доктор Елиът. Според мен срещу нас стои един гневен човек, който хвърля въпросите ни обратно към нас.

— Какво искате да кажете, генерале?

— Твърди, че знае за бойната ни готовност. Добре, това е нормално. Но руският президент освен това казва, че оръжието ни е насочено срещу него. Той ни обвинява, че го заплашваме с ядрено оръжие, господин президент. Това е много по-сериозно от хлапашките игрички в Берлин.

— Съгласен съм — обади се генерал Борщайн. — Опитва се да ни сплаши, сър. Попитахме го за няколко изгубени самолета, а той хвърли всичките тези обвинения в лицата ни.

Фаулър отново включи линията с ЦРУ.

— Получи ли последното, Райън?

— Да, сър.

— Какво мислиш за психическото състояние на Нармонов?

— Струва ми се, че е малко ядосан, а освен това и загрижен за защитните мерки, които вземаме.

— Според мен думите му само издават, че е изплашен.

— И кой, по дяволите, не е? — попита Джак. — Разбира се, че е изплашен, както и всички останали.

— Райън, ние контролираме положението.

— Никога не съм твърдял обратното, Лиз — отвърна Джак и преглътна това, което наистина мислеше. — Ситуацията е изключително опасна и той е не по-малко загрижен от нас. И също като нас се опитва да разбере какво става. Проблемът е, че всъщност никой не знае нищо.

— И по чия вина? Доколкото си спомням, това е твоя работа, нали? — попита Фаулър.

— Да, господин президент, и в момента се опитваме да я вършим. Ангажирали сме много хора.

— Робърт, това прилича ли ти на стила на Нармонов? Ти си се срещал с него, говорили сте.

— Не знам, Елизабет.

— Единственото логично нещо е…

— Лиз, кой казва, че в цялата тази работа има нещо логично? — попита Райън.

— Бомбата е голяма, нали така, генерал Борщайн?

— Според нашите уреди да.

— Кой има бомби с такава мощност?

— Ние, руснаците, британците, французите. Може би и китайците имат подобно оръжие, но според нас е малко вероятно. Техните бомби са големи и непохватно направени. Израел също разполагат с бойни глави в този диапазон. Това е. Индия, Пакистан и Южна Африка вероятно също имат ядрено оръжие, но не от подобна величина.

— Вярно ли е това, Райън? — попита Елиът.

— Да.

— Значи, ако не са били британците, французите или пък Израел, кой, за бога, остава?

— По дяволите, Лиз. Не знаем! Ние просто не знаем и не сме се събрали тук, за да се правим на Шерлок Холмс. С елиминирането на тези, които не са, не остава непременно този, който е. Не могат да се вадят изводи от липсата на информация.

— Знаете ли в ЦРУ кой точно разполага с оръжие от подобен вид? — попита Фаулър.

— Да, сър. Смятам, че знаем.

— Сигурен ли си?

— До днес бях готов да заложа живота си за истинността на тази информация.

— Значи пак не ми казваш истината, така ли? — забеляза студено Фаулър.

Джак се изправи от стола си.

— Сър, може и да сте президент на Съединените щати, но няма да ви позволя да ме обвинявате още веднъж в лъжа! Жена ми току-що се обади, за да ме пита дали трябва да отведе децата на някое сигурно място. Ако си мислите, че в такъв момент ще седна да си играя игрички, то тогава самият вие имате нужда от психиатрична помощ!

— Благодаря ти, Райън, чухме достатъчно.

Линията прекъсна.

— Милостиви боже! — забеляза дежурният офицер.

Джак огледа стаята, за да намери кошче. Забеляза го тъкмо навреме. Райън коленичи и повърна в него. После взе една кутия с кола и си изплакна устата. Никой не проговори, докато Джак не стана.

— Те просто не разбират — каза тихо той. После се протегна и запали цигара. — Те просто не разбират. Всъщност всичко е много просто. Има разлика между това да не знаеш нищо и да разбираш, че не го знаеш. Изправени сме пред кризисна ситуация и всеки си е избрал роля. Президентът мисли като юрист. Опитва се да бъде спокоен, да върши това, което знае, да прегледа доказателствения материал, да си оформи становище, да разпита свидетелите и въобще играе по всички правила. Лиз пък не може да се отърси от мисълта, че за малко не са я убили. Е — повдигна рамене Райън, — това го разбирам. Аз също съм преживявал подобно нещо. Тя е политолог и търси теоретичен модел. На всичко отгоре се опитва да го пробута на президента. Вярно, че е измислила нещо оригинално, но то наистина е измислица. Какво ще кажеш, Бен?