Том Клэнси - Всички страхове

Телефоните в болницата „Аврора“ бяха заети до един. Парсънс знаеше, че ще може да се добере до някой от тях, но предпочете да ползва услугите на изоставения търговски център. Там вече стоеше един агент от ФБР, облечен в синя куртка, която издаваше професията му поне от пет километра.

— Ти си човек от стадиона, нали? — попита Парсънс, който вече бе свалил шлема, но все още носеше металния защитен костюм.

— Да.

— Трябва да се обадя по телефона.

— Спести си парите.

Намираха се пред някакъв магазин за дрехи. Вратата беше с алармена инсталация, но от евтините. Агентът извади служебния си пистолет и с пет изстрела потроши стъклото.

— След теб, приятелю.

Парсънс изтича до щанда, вдигна слушалката и набра номера на управлението си във Вашингтон. Но не последва нищо.

— Къде се обаждаш?

— Във Вашингтон.

— Междуградските връзки не работят.

— Но защо? Взривът не може да е засегнал и телефонните компании.

— Ние ги изключихме. Заповед от Вашингтон — обясни агентът.

— Кой кретен е издал подобна заповед?

— Президентът.

— Забележително. Но аз трябва да се обадя на всяка цена.

— Чакай.

Агентът вдигна слушалката и се обади в службата си.

— Хоскинс на телефона.

— Обажда се Лари Парсънс от екипа за борба с ядрените аварии. Можете ли да предадете нещо във Вашингтон?

— Разбира се.

— Става въпрос за бомбата. Взривът е бил земен с мощност по-малко от петнадесет килотона. Вече взехме проби, които пътуват към Роки Флатс за спектроскопичен анализ. Можеш ли да го направиш?

— Разбира се, няма проблеми.

— Добре — каза Парсънс и затвори.

— Намерили сте парченце от бомбата? — попита невярващо агентът от ФБР.

— Звучи невероятно, нали? Именно това представлява радиоактивният прах. Парченца от бомбата, прилепнали към други твърди частици. Например прашинки.

— И какво?

— Ами получаваме доста информация. Да вървим — каза той на агента.

„Доста е полезно да се разхождаш с човек от ФБР“ — помисли си Парсънс.

— Джак, току-що се обади Уолт Хоскинс от Денвър и ни съобщи нещо любопитно. Бомбата е била земен взрив с мощност около петнадесет килотона. Хората от екипа за борба с ядрените аварии са взели проби и сега ще ги изследват.

Райън погледна бележника си.

— А нещо за жертвите?

— Не каза.

— Петнадесет килотона — обади се офицерът от научно-техническия отдел. — Малко са, за да повредят спътниците, но е възможно. И все пак е дяволски голяма за аматьорско устройство.

F-16C не бе идеален за мисията си, но бе бърз. Четири самолета бяха излетели от Рамщайн само двадесет минути по-рано. Вдигнати във въздуха от Бойна готовност — ТРИ, те се бяха отправили на изток към бившата граница между двете Германии. Дори не бяха стигнали до целта си, когато новите заповеди ги пренасочиха към южните квартали на Берлин. Трябваше да огледат какво става в казармите на Берлинската бригада. Към тях се присъединиха и четири F-15 от Битбург, за да ги прикриват отгоре. Всичките осем американски изтребителя бяха подготвени само за въздушни схватки. Освен това носеха и по два допълнителни резервоара с гориво на мястото на бомбите. Пламъците и експлозиите на земята се виждаха от три хиляди и петстотин метра височина. Четворката от F-16 се раздели на две двойки и се спусна ниско, докато F-15 останаха горе за охрана. По-късно аналитиците решиха, че проблемът е бил с две измерения. Първо, пилотите са били твърде изненадани от неочаквания развой на събитията, за да вземат под внимание всички варианти. И второ — минималните загуби на американските ВВС над Ирак ги бяха накарали да се помислят едва ли не за неуязвими.

Руският танков полк разполагаше с ракети земя-въздух от модели 8 и 11, както и със зенитните установки „Шилка“, въоръжени с двадесет и три милиметрови оръдия. Командирът на противовъздушната част нарочно не бе включил радарите си, изчаквайки удобния момент. С една дума, той бе постъпил по-умно от иракчаните. Когато американските самолети се спуснаха под хиляда метра, той даде необходимата заповед.

Пилотите едва бяха включили радарите си, когато от източния край на руския лагер се вдигна цяло ято зенитни ракети. F-15, които бяха високо, имаха много по-големи шансове за спасение. За сметка на тях обаче F-16 бяха попаднали точно в капана. Едната двойка се взриви почти веднага. Втората успя да избегне първия залп. Вторият обаче бе фатален за единия самолет. Пилотът му успя да катапултира, но се приземи твърде неуспешно върху покрива на един жилищен блок и почина веднага. Четвъртият F-16 се измъкна с пълна скорост ниско над сградите. По-късно към него се присъединиха и двата F-15. Над Берлин се разбиха общо пет американски самолета. От пилотите им оцеля само един. Избягалите самолети веднага предадоха новината на командващия американските ВВС в Европа в базата Рамщайн. Той вече бе дал заповед за подготвянето на дванадесет F-16 с тежко въоръжение. Следващата вълна щеше да е по-различна.