Том Клэнси - Всички страхове

— Значи наистина не знаем какво става?

— Не. Но съм напълно убеден, че никой съветски командир няма да открие огън срещу американците без солидно основание.

Головко затвори очи и изруга наум. Сега пък министърът на отбраната си показваше зъбите.

— Сергей Николаевич? — обърна се към него Нармонов.

— Казахме всичко, с което разполагаме. Американските ракети с наземно базиране се намират в пълна бойна готовност. Подводниците им също. Според нас само след броени часове всички американски подводници ракетоносци ще са в открито море.

— А нашите?

— Една от тях в момента напуска дока. Останалите също се подготвят. Всички ще бъдат извадени едва днес следобед.

— Защо толкова бавно? — попита Нармонов.

— Американците разполагат с по два пълни екипажа за всяка лодка. Ние имаме само по един. Това значително ги улеснява.

— Значи казваш, че техните стратегически сили са напълно готови, а нашите — не, така ли?

— Ракетите ни, разположени на сушата, могат да бъдат изстреляни веднага.

— Господин президент, американците очакват отговора ви.

— Какво да им кажа? — попита Андрей Илич.

В стаята влезе един полковник.

— Доклад от Берлин — каза той и го подаде на министъра на отбраната.

— Американците са в източната част на града. Първите ни разузнавателни БТР-и са били посрещнати с огън. Четири машини са извън строя. Командирът е мъртъв. Отвърнали сме на огъня и сме унищожили два американски БТР-а… Все още не са се свързали с полка.

Министърът погледна към другия доклад.

— Самолетоносачът „Кузнецов“ съобщава, че е изпратил патрулна двойка самолети. Те засекли сигнал за помощ и предприели разузнаване. После връзката между самолетите и кораба е изчезнала. На около четиристотин километра от „Кузнецов“ е разположена американска бойна група. Искат инструкции.

— Какво означава това?

Министърът на отбраната погледна часа на изпращане на втория доклад.

— Ако самолетите ни не са се върнали досега, вече са почти без гориво. Трябва да ги сметнем за изгубени. Причината е неизвестна, но американци те са на обезпокоително близко разстояние… Какво, по дяволите, правят?

ДО ПРЕЗИДЕНТ ФАУЛЪР:

СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ НИКОЙ СЪВЕТСКИ КОМАНДИР НЕ БИ НАПАДНАЛ АМЕРИКАНСКИ ЧАСТИ БЕЗ ЗАПОВЕД. А ТАКАВА ЗАПОВЕД НЕ Е ДАВАНА. ИЗПРАТИХМЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СИЛИ В БЕРЛИН, ЗА ДА РАЗСЛЕДВАТ СЛУЧАЯ, И ТЕ СА БИЛИ АТАКУВАНИ ОЩЕ В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА ГРАДА. ТОВА ОЗНАЧАВА — ДАЛЕЧ ОТ ЛАГЕРИТЕ ВИ. КАКВО ПРАВИТЕ?

— Какви ги говори? Какво правя аз ли? Какво, по дяволите, прави той! — избумтя Фаулър.

Една от лампичките пред него светна. Беше тази на ЦРУ. Президентът натисна бутона и към съвещанието им се включи нов глас.

— Зависи кой всъщност е „той“ — обади се предупредително Елизабет Елиът.

— Да, какво има?

— Господин президент, искам да ви кажа, че и двете страни са объркани.

— Райън! Нямаме нужда от анализи, а от информация. Разполагаш ли с някакви сведения? — изкрещя Лиз.

— Руснаците извеждат корабите си от северните пристанища. Една ракетоносна подводница вероятно вече е в открито море.

— Значи ракетите им, базирани на сушата, са в пълна бойна готовност?

— Точно така.

— И към тях прибавят ракетоносци?

— Да, господин президент.

— Имаш ли някакви добри новини?

— Сър, новината е, че в момента просто няма новини и вие…

— Слушай, Райън. Казвам ти го за последен път. От теб искам само информация и нищо друго. Ти ме подкокороса с този Кадишев, а сега го обявяваш за лъжец. Нима мога да ти вярвам?

— Сър, когато донесох доклада в Белия дом, ви предупредих, че не е потвърден.

— Струва ми се, че вече се потвърди — намеси се Лиз. — Генерал Борщайн, при положение че руснаците са поставили частите си в пълна бойна готовност, какви са заплахите, които ни грозят?

— Най-бързо могат да ни достигнат с балистичните си ракети. Един полк от СС-18 е насочен към Вашингтон. Другите имат за цел ракетните ни установки в Дакота и военноморските ни бази в Чарлстън, Кингс Бей, Бангор и тъй нататък. Ще разполагаме с двадесет и пет минути за реакция.

— Предполагам, ние също ще бъдем една от целите?!

— Основателно предположение, доктор Елиът.

— Значи ще се опитат да поправят пропуските на първото си оръжие със СС-18?

— Ако бомбата в Денвър е тяхно дело, тогава — да.

— Генерал Фремънт, къде се намира резервният „Нийкап“ в момента?

— Той излетя оттук преди петнадесет минути, доктор Елиът. Трябва да бъде в Хагърстаун след още деветдесет и пет. Има благоприятен вятър — поясни главнокомандващият стратегическата авиация и веднага съжали за думите си.