Том Клэнси - Всички страхове

Оказа се, че това е без значение. Няколко секунди по-късно руснаците сами включиха радарните си системи.

— Към нас се приближават два изтребителя.

Командирът на водещия руски самолет погледна екрана на радара си и се намръщи. Двата мига само охраняваха зоната на бойната си група. Те излетяха веднага след съобщението за бойната готовност. Сега може би някой бе в опасност и руският офицер нямаше никакво желание да си играе глупави игрички с американците. Особено пък през нощта. Той знаеше, че техните изтребители са го засекли. Радарът му вече бе прехванал излъчванията на контролния им самолет.

— Завиваме надясно — заповяда той. — Слизаме с хиляда метра. Ще потърсим радиопредавателя, излъчващ сигналите за помощ.

Руснакът обаче не изключи радара си, за да покаже, че не иска да го закачат.

— Отклониха се вляво. Слизат надолу.

— Бъд, мини пред мен — заповяда Джексън.

Санчес имаше повече ракети. Той щеше да прикрива тила му.

— „Мачта“, тук е „Ястреб“-две. Двата обекта се отклоняват на юг и се спускат към морето.

Ричардс погледна към екрана, на който векторите, сочещи курса на самолетите, се промениха. В момента те не се пресичаха с курса на „Рузвелт“, но се приближаваха доста близко.

— Какво са намислили?

— Е, те всъщност не знаят, че сме тук — забеляза оперативният офицер. — Макар че радарите им работят.

— Значи сигурно ни търсят.

— И аз така предполагам.

— Е, сега поне знаем откъде са дошли другите четири.

Капитан Ричардс вдигна микрофона, за да се свърже с Джексън и Санчес.

— Свали ги — бе заповедта.

Роби взе всички предпазни мерки. Санчес намали височината и мина зад руснаците и под тях.

— Изгубихме американците.

— Зарежи ги! Сега търсим бедстващ човек, забрави ли? — Командирът на полета протегна врат. — Това там светлина от фенерче ли е? На повърхността на морето. Два часа…

— Видях го.

— Последвай ме надолу.

— Опитват се да избягат надолу и вдясно! — предупреди Бъд. — Започвам действия.

Той се намираше само на две хиляди метра от двата руски изтребителя. Санчес избра един „Сайдуиндър“ и изравни самолета си с „южния“ „МиГ“. Томкетът продължаваше да съкращава разстоянието. Пилотът чу сигнала за готовност в слушалките си и натисна спусъка. AIM-9M „Сайдуиндър“ се заби точно в десния двигател на целта и тя експлодира. Санчес почти веднага изстреля и втората ракета.

— Свалих единия.

— Какво, по дяволите, става?

Водещият изтребител забеляза светлината с крайчеца на окото си и се обърна. Другият „МиГ“ вече падаше към морето, оставяйки голяма огнена диря след себе си. Руснакът веднага наклони лоста си наляво, а очите му заопипваха тъмнината, за да открият нападателя.

Втората ракета на Санчес прелетя вдясно от целта. Нямаше значение. Той продължи преследването. Десният завой на руския изтребител го постави точно пред двадесетмилиметровата картечница на „Томкет“. Един бърз откос отчупи част от крилото на руснака. Пилотът едва успя да катапултира навреме. Санчес изгледа падащия самолет. Минута по-късно, когато премина отново над мястото на схватката, Бъд видя, че двамата руснаци по всяка вероятност бяха оцелели. Той нямаше нищо против.

— И двата са свалени. „Мачта“, виждам три светлинни лъча — каза Джексън.

От борда на „Рузвелт“ почти веднага излетя спасителен хеликоптер.

— Роб, не ти ли се струва, че всичко става много лесно? — попита Уолтърс.

— Аз също мислех руснаците за по-умни — отвърна Джексън. — Все едно че сме на лов за патици.

След десет минути „Кузнецов“ повика двата си изтребителя и не получи отговор.

Хеликоптерът на военновъздушните сили са върна от Роки Флатс. В него освен майор Григс бяха и още пет човека, облечени в защитни униформи. Двама от тях веднага се разтичаха да намерят шефа на пожарникарите Калахан, който бе близо до сапьорните танкове М-728.

— Ако имаме късмет, след минути ще сме вътре — извика полковник Лайл от кулата на първия танк.

— Кой е най-старшият тук? — попита един специалист от екипа за борба с радиоактивното замърсяване.

— Кой сте вие?

— Парсънс, шеф на екипа.

Лоурънс Парсънс командваше дежурния екип за борба с последиците от ядрени аварии. Членовете му бяха поредните хора, неуспели да свършат работата си през този ден. Те трябваше да откриват ядрените устройства още преди да са се задействали. В Америка имаше три такива екипа, които дежуреха по двадесет и четири часа в денонощието. Първият се намираше в покрайнините на Вашингтон, вторият — в Невада, и третият в Роки Флатс. Всъщност специалистите бяха пристигнали тук, за да помогнат при унищожаването на една оръжейна фабрика край Денвър. Разбира се, никой не очакваше трите екипа да реагират достатъчно бързо във всяка точка на Съединените щати. Парсънс държеше гайгер-мюлеров брояч в ръце и писукането въобще не му харесваше.