Том Клэнси - Всички страхове

— Генерале — извика го един майор.

— Какво има?

— В микровълновия диапазон настана оживление. Според мен Иван поставя ракетните си полкове в бойна готовност. Същото става и в няколко военноморски бази. От Москва летят спешни съобщения.

— За бога! — вдигна отново телефона Борщайн.

— Никога не са го правили? — попита Елиът.

— Звучи невероятно, но е факт — отвърна Борщайн. — Дори и по време на кубинската криза руснаците не са поставяли балистичните си ракети в пълна бойна готовност.

— Не е за вярване — изръмжа Фаулър. — Никога ли?

— Генералът е прав — обади се Райън. — Причината е, че телефонната им система открай време е в ужасно състояние. Явно най-после са я стегнали достатъчно…

— Какво искаш да кажеш?

— Господин президент, в крайна сметка всичко опира да подробностите. Съобщенията за промяна в степента на бойна готовност се изпращат устно. Така го правим ние, така постъпват и руснаците. От друга страна, телефонната им система е напълно разбита, а никой не иска да рискува с подобни неща. Именно поради това те вложиха много пари за модернизирането й. Също както постъпихме и ние със системите ни за команди и контрол. Сега вече използват фиброоптични кабели и нова конфигурация от микровълнови връзки. Затова прехващаме сигналите им — обясни Джак. — Разсейване на микровълни.

— След още две години сигурно ще използват само фиброоптични кабели, а ние разбираме за това едва сега — прибави генерал Фремънт. — Доста неприятно.

— На мен също не ми харесва — каза Райън, — но в крайна сметка и ние сме в Бойна готовност — ДВЕ, нали?

— Но те не го знаят. Никой не им го е казвал — намеси се Лиз Елиът.

— Освен ако не разчитат съобщенията ни. Казвал съм ви, че имаме сведения за проникването им в нашите шифровъчни системи.

— От АНС твърдят, че си луд.

— Може и да са прави, но АНС също е бъркала, и то доста.

— Какво мислиш за психическото състояние на Нармонов?

„Че е изплашен колкото самия мен“ — каза си Райън.

— Не смея да правя никакви предположения по този въпрос, сър.

— Освен това не знаем дали в края на краищата говорим с него — вметна Елиът.

— Лиз, категорично отказвам да приема хипотезата ти — повиши тон Райън. — Единственият довод в подкрепа на твърденията ти идва от ЦРУ. А тук въобще не сме убедени в истинността му. — „По дяволите, защо въобще им съобщих за този доклад“ — помисли си Джак.

— Престани, Райън — отряза го Фаулър. — Трябват ми факти, а не спорове.

— Сър, продължавам да твърдя, че все още нямаме достатъчно информация, за да правим каквито и да е изводи.

— Глупости — обади се полковникът до генерал Фремънт.

— Какво означава това? — попита главнокомандващият стратегическата авиация встрани от микрофона.

— Доктор Елиът е права, сър. Хипотезата й е логична.

— Господин президент — чуха те, — имаме съобщение по „горещата линия“.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ТОКУ-ЩО ПОЛУЧИХМЕ СЪОБЩЕНИЕ, ЧЕ В БЕРЛИН АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ СА НАПАДНАЛИ СЪВЕТСКИ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОНЕСЛИ СМЕ СЕРИОЗНИ ЗАГУБИ. МОЛЯ ВИ, ОБЯСНЕТЕ КАКВО СТАВА.

— По дяволите — възкликна Райън, докато дочиташе факса.

— Искам мненията ви — каза Фаулър по микрофона.

— Най-добре е да кажем, че въобще не знаем за инцидента — каза Елиът. — Да признаем обратното, значи да поемем отговорността за него.

— Моментът е доста неподходящ за лъжи — каза твърдо Райън. Още докато го казваше, осъзна, че прекалява. „Ако продължаваш да крещиш, въобще няма да те слушат, Джак…“

— Кажи го на Нармонов — не му остана длъжна Елиът. — Забрави ли, че те ни нападнаха първи?

— Така твърдят и докладите, но…

— Да не би да искаш да кажеш, че войниците ни лъжат, Райън? — извика Борщайн от планината Шайен.

— Не, генерале, но в подобна обстановка новините са нещо несигурно и вие го знаете не по-зле от мен.

— Ако отречем, че знаем за нападението, няма да се ангажираме с твърдения, които после може да се наложи да отречем. Освен това няма да ги предизвикаме — настоя съветничката по националната сигурност. — А те защо ни питат точно сега?

— Господин президент, вие сте били прокурор — каза Райън — и знаете колко несигурни са показанията на очевидците. Нармонов може би задава въпроса с добри намерения. Съветът ми е да отговорим честно.

Джак се обърна към Гудли, който кимна в знак на съгласие.

— Робърт, ние не се занимаваме с цивилни, а с военни, които са опитни наблюдатели. Нармонов се опитва да ни припише нещо, което не сме вършили — настоя Елиът. — От друга страна, съветските части не биха предприели нападателни действия своеволно. Ето защо той знае, че обвиненията му са напълно измислени. Ако признаем, че сме осведомени за схватката, то тогава признаваме и обвиненията му. Не знаем що за игра играе — който и да се намира на другия край на линията, — но ако кажем, че просто не сме чули за случилото се, печелим време.