Том Клэнси - Всички страхове

— „Мейн“, тук е „Морски дявол“ едно-три — изпращя Р-3С „Орион“. — Намираме се на около четиридесет мили от вас. Какво става?

— Имаме проблеми с винта. Освен това наоколо трябва да се навърта руска лодка. За последен път я засякохме на четиридесет и пет хиляди метра в югозападна посока — отвърна Рикс.

— Прието. Ще видим дали ще успеем да го разкараме. Когато пристигнем, ще се обадим отново. Край.

— Капитане, можем да се движим с три възела. Предлагам да се насочим на север, за да увеличим разстоянието — каза Клагет.

Рикс поклати отрицателно глава.

— Не, ще си кротуваме.

— Сър, приятелят ни може и да е чул шума от сблъскването. Може би вече напредва към нас. Загубихме най-добрия си сонар. Най-добре е да избягаме колкото се може по-далеч.

— Не, най-добре е да не вдигаме шум.

— Тогава нека поне пуснем самоходния симулатор.

— Това е разумно, сър — обади се и друг офицер.

— Добре, програмирайте го максимално да ни наподобява и му дайте южен курс.

— Слушам.

В трета торпедна тръба на „Мейн“ нямаше торпедо. Там се намираше самоходният симулатор на подводна лодка (ССПЛ). Всъщност той представляваше модификация на торпедо, но без бойна глава. На нейно място бе монтирано издаващо шум устройство, свързано със сонарен датчик. То щеше да издава шум, подобен на излъчвания от повредена подводница клас „Охайо“. Тъй като една от малкото причини, поради които „Охайо“ можеше да излъчва шум, бе повреда на винта, тази възможност бе предварително програмирана в ССПЛ. След няколко минути устройството бе готово и изстреляно навън. ССПЛ се насочи в южна посока и когато се отдалечи на две хиляди метра от „Мейн“, започна да излъчва шум.

Небето над Чарлстън, Южна Каролина, се изчисти. Тук не бе валял сняг, както във Вирджиния и Мериленд, а само лапавица. Следобедното слънце обаче бързо изсуши улиците и старият град отново придоби обичайния си приветлив вид. Командващият Шеста подводна ескадра наблюдаваше от кея две от подводниците ракетоносци, които плаваха надолу по река Купър към океана и безопасността. Но той не знаеше, че не е единственият зрител. На сто и деветдесет мили над главата му премина руски разузнавателен спътник, който продължи пътя си нагоре по крайбрежната линия към Норфолк. Там небето също се бе изчистило. Спътникът предаде снимките в руския разузнавателен център в западния край на Куба. Оттам бяха прехвърлени на комуникационен спътник. Повечето руски спътници се движеха във високи орбити и поради това енергийните вълни не ги бяха засегнали. Снимките пристигнаха в Москва за броени секунди.

— Да? — каза министърът на отбраната.

— Разполагаме с фотографски материал от три американски военноморски бази. Ракетоносците в Чарлстън и Кингс Бей излизат в открито море.

— Благодаря.

Военният министър затвори телефона. Още една заплаха за родината му. Той веднага я съобщи на Нармонов.

— Какво означава това?

— Че военните мерки, предприети от американците, не са само със защитна цел. Някои от заснетите подводници са въоръжени с ракети „Трайдънт D-5“ и са способни да нанесат първи удар. Помните ли колко загрижени бяха американците да унищожим нашите СС-18 в срок?

— Да, но те съкращават голямо количество от своите „Минитмън“ — каза Нармонов.

— От които просто нямат нужда. Те могат да отправят първи ядрен удар от морето. От борда на подводници. А ние не. Ние сме напълно зависими от разположените по суша балистични ракети.

— И какво за нашите СС-18?

— Продължаваме деактивирането им дори и в момента. Ако успеят да преустроят проклетия завод, ще изпълним договорните си задължения. Всъщност ние и сега ги изпълняваме, но проклетите американци отричат, че е така. — Министърът на отбраната направи малка пауза. Нармонов явно не разбираше. — С други думи, ние унищожихме някои от най-точните си ракети, докато американците запазиха своите. Те разполагат със стратегическо преимущество.

— Не можах да си доспя и явно не съм в добра форма — каза колебливо Нармонов. — Ти само преди година се съгласи с подписването на този договор, за да ми кажеш сега, че той ни заплашва.

„Всички са еднакви — помисли си министърът на отбраната. — Никога не те слушат. Никога не ти обръщат внимание. Ако щеш, им повтори едно нещо сто пъти, и пак няма да те чуят.“

— Унищожаването на толкова голям брой ракети и бойни глави променя съотношението на силите…

— Глупости! Ние все още сме равни по всички показатели — възрази президентът Нармонов.