Том Клэнси - Всички страхове

— Остро протестирам — каза Джак с възможно най-спокоен глас.

ПРЕЗИДЕНТ НАРМОНОВ:

КАКТО ЗНАЕТЕ, В МОМЕНТА СЪМ ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТ СЪС СЪБИТИЯТА В ГРАНИЦИТЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ЗАСЕГА НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ БЕРЛИН. ВЕДНАГА ЗАПОВЯДАХ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА.

— Какво мислите?

— Този негодник ни лъже най-нагло — каза министърът на отбраната. — Разполагат с прекалено добра система за свръзка, за да са в неведение.

— Робърт, Робърт, защо ме лъжеш, когато знам истината… — каза Нармонов с наведена глава.

Съветският президент имаше много въпроси без отговор. През последните два-три месеца отношенията му с Америка бяха поохладнели. Отказаха и на молбите му за допълнителни кредити. Въпреки че знаеха за проблемите, американците продължаваха да настояват за изпълнение на задълженията по договора за съкращаване на оръжия. А освен всичко друго Андрей Илич лично бе обещал на Фаулър, че ще спазят срока. Какво се бе променило? Защо американският президент не изпълняваше обещанията си? И какво, по дяволите, правеше сега?

— Това е нещо повече от лъжа. Нещо повече от една лъжа — каза министърът на отбраната.

— Какво имаш предвид?

— Той изрично подчерта, че се занимава главно със спасителните операции в Денвър. Но ние знаем, че е поставил стратегическите си сили в пълна бойна готовност. Защо не ни го казва?

— Защото го е страх да не ни провокира ли? — попита Нармонов, но дори и самият той си помисли, че думите му звучат глупаво.

— Вероятно — съгласи се министърът на отбраната. — Но не знаят, че сме разчели шифрите им. Може би си мислят, че са успели да скрият този факт от нас.

— Не — намеси се Куропаткин от бункера си. — Не съм съгласен. Подобни индикатори едва ли могат да убягнат от вниманието ни. Сигурно разбират, че знаем за раздвижването в стратегическите им сили.

— Но не всичко — обърна се военният министър към Нармонов. — Трябва трезво да обсъдим предположението, че американският президент вече не разсъждава разумно.

— За пръв път? — попита Фаулър.

Елизабет Елиът кимна. Лицето й бе доста побеляло.

— Наистина е малко известно, но е вярно, Робърт. Руснаците никога не са поставяли стратегическите си ракети в пълна бойна готовност. Правят го за пръв път.

— И защо точно сега? — попита Фаулър.

— Единственото разумно обяснение е, че не разговаряме с Нармонов.

— Но нима можем да бъдем сигурни?

— Не можем. Разполагаме само с тази компютърна връзка. Нито го виждаме, нито пък чуваме гласа му.

— Милостиви Боже!

— Райън, откъде да знаем, че разговаряме точно с Нармонов?

— А с кого другиго, господин президент?

— По дяволите, Райън, точно ти донесе онези доклади в Белия дом.

— Господин президент, трябва да се успокоите — каза Джак с не особено спокоен глас. — Да, аз ви информирах за докладите, но освен това ви казах, че не са потвърдени. А преди няколко минути дори ви казах, че имаме големи съмнения в истинността им.

— Нима не вярвате на собствената си информация? Именно ЦРУ ни осведоми за изчезването на съветски ядрени бойни глави! — забеляза Елиът. — Е, сега се намериха. И то тук. Точно където трябваше да бъдем.

„По дяволите, тя е още по-паникьосана от него — помисли си Хелън д’Агустино и размени поглед с пребледнелия като платно Пит Конър. — Всичко става със светкавична бързина.“

— Виж, Лиз, още веднъж ти казвам, че информацията ни е прекалено несигурна. Ние просто не разполагаме с достатъчно сведения, за да вземем добре обосновано решение.

— Но защо повишиха готовността на ракетите си?

— По същата причина, по която го сторихме и ние! — извика Райън. — Сега, ако и двете страни се отдръпнат…

— Райън, не ми казвай какво да правя — намеси се тихо Фаулър. — От теб искам само информация. Решенията вземам аз.

Джак извърна глава от микрофона. „Сега вече изтърва нервите си — помисли си Гудли. — Има ужасен вид.“ Заместник-директорът на Централното разузнаване погледна през прозорците към вътрешния двор на ЦРУ и празните сгради зад него.

— Господин президент — каза най-после спокойно Джак, — мнението ни е, че президентът Нармонов напълно владее положението в Съветския съюз. Наистина не знаем чие дело е взривът в Денвър, но нямаме никаква улика за евентуална съветска връзка в него. Според нас предприемането на подобни действия от страна на тяхното правителство е чист лунатизъм. Но дори и там да има военен преврат — за който нямаме никаква информация, — вероятността за извършване на подобен акт се доближава до нулата. Това е мнението на ЦРУ, сър.