Том Клэнси - Всички страхове

— А Кадишев? — попита Фаулър.

— Сър, вчера и днес работихме върху предположението, че докладите му не отговарят на истината. Не успяхме да потвърдим една от срещите му с…

— Една? Не сте успели да потвърдите една среща? — попита Елиът.

— Ще ме оставите ли да се изкажа? — изпусна отново нервите си Джак. — По дяволите, с тази работа се занимаваше Гудли. Не аз! — Той си пое дълбоко дъх. — Доктор Гудли забеляза някои трудно доловими различия в стила на докладите и реши да ги провери по-основно. Официалната версия е, че Кадишев черпи всичките си сведения от лични срещи с Нармонов. В един от случаите обаче програмите им за деня просто не съвпадат. Въобще не сме сигурни, че този път са се срещнали. А ако наистина не са, значи Кади шев е лъжец.

— Предполагам, че си взел под внимание възможността за тайна среща? — попита иронично Елиът. — Или може би си мислиш, че подобни въпроси се обсъждат всеки ден? Нима е възможно евентуалната опасност от военен преврат да се разглежда по време на следобедния чай?

— Непрестанно повтарям, че нито ние, нито британците, нито който и да е друг успя да потвърди информацията.

— Райън, мислиш ли, че един заговор за преврат в страна като Съветския съюз няма да бъде извършен при най-строга секретност? — попита Фаулър.

— Разбира се, че не.

— Тогава защо очакваш, че подобна информация може да бъде потвърдена и чрез други източници? — продължи с въпросите си Фаулър досущ като адвокат по време на процес.

— Не очаквам, сър.

— Значи до момента не разполагаме с по-добри сведения?

— Да, господин президент. Ако са верни, разбира се.

— Казваш, че не разполагате с неопровержими доказателства в тяхна подкрепа?

— Правилно, господин президент.

— Но нямате и информация, която да подкрепя обратното твърдение, нали?

— Сър, нямаме основание…

— Отговори на въпроса!

Десницата на Райън конвулсивно се сви в здрав юмрук.

— Не, сър, нищо достатъчно убедително.

— И през последните няколко години агентът ни е предавал добра и достоверна информация?

— Да, сър.

— Така, досието на господин Кадишев също твърди, че информацията му е най-доброто, с което разполагаме.

— Да, сър.

— Благодаря. Доктор Райън, предлагам да съберете още информация. Когато я имате, ще я изслушаме.

Президентът изключи линията.

Джак бавно се изправи. Краката му се бяха вдървили от напрежение. Той направи една крачка към прозореца и запали цигара.

— Провалих се — каза той на всеослушание. — Мамка му, провалих се…

— Не си виновен, Джак — опита се да го успокои Гудли.

Райън рязко се извърна.

— Чудесен надгробен надпис: „Той не беше виновен, че скапаният свят отиде на майната си.“

— Хайде стига, Джак. Положението не е чак толкова лошо.

— Мислиш ли? Не ги ли чу?

Пистата за излитане на съветския самолетоносач „Кузнецов“ се различаваше от тези на американските. Тя приличаше повече на шанца за ски-скокове. Първият МиГ-29 се засили към края и щом достигна извитата част, излетя. Този начин натоварваше както машината, така и пилота, но даваше резултати. Последва го втори самолет и двата мига се насочиха на изток. Те тъкмо се бяха издигнали на необходимата височина, когато командирът на двойката долови някакъв сигнал в слушалките си.

— Звучи ми като сигнал за бедствие — каза той на другия член на екипажа. — Освен това май е от нашите.

— Да, изток-югоизток. Наистина е наш. Кой ли може да бъде?

— Нямам представа.

Командирът на полета уведоми за откритието си на „Кузнецов“ и оттам му заповядаха да проучи случая.

— Тук е „Ястреб“-две — обади се „Хоукай“. — От руския самолетоносач излетяха два обекта. Движат се бързо. Курс три-едно-пет. Намират се на двеста и петдесет мили от „Мачта“.

Капитан Ричардс погледна картата.

— „Пика“, тук е „Мачта“. Приближи се и ги разкарай.

— Прието — отвърна Джексън.

Току-що бе приключил с презареждането. Сега можеше да остане малко повече от три часа във въздуха. Все още разполагаше с шест ракети.

— Да ги разкараме ли? — попита лейтенант Уолтърс.

— Шредър, аз също не знам какво става.

Джексън се завъртя на сто и осемдесет градуса. Санчес го последва, като отново увеличи разстоянието между двамата.

Две двойки изтребители летяха една срещу друга със скорост малко по-малка от хиляда мили в час. След четири минути двата томкета включиха радарите си. Това трябваше да предупреди руснаците, че наблизо има американски самолети и зоната съвсем не е безопасна. Но новите американски радари имаха твърде ниска интензивност на изкачването и миговете не ги прехванаха.