Том Клэнси - Всички страхове

— Но сега поне разполагаме с „гореща линия“, господин вицепрезидент.

— Вярно — съгласи се Дърлинг. — И слава богу, тя засега си върши работата.

Преминаха първите петдесет метра с лекота. После стана по-трудно, а накрая — невъзможно. Петдесет пожарникари начело с Калахан се опитваха да си пробият път към стадиона. Подкрепяха ги още сто. Началникът на пожарната команда бе наредил всички да се обливат с вода. Ако не друго, тя поне щеше да изчисти праха или каквото и друго там, по дяволите, падаше върху тях. Заразената вода на свой ред щеше да се оттече в уличните канали. Ако преди това не замръзнеше, разбира се. Дрехите на първите огнеборци вече бяха покрити с прозрачна тънка коричка лед.

Но най-големият проблем си оставаха колите. Те лежаха настрани или на покривите си, разхвърляни като детски играчки. Изтичащият от резервоарите им бензин се събираше на малки горящи локвички, които постоянно се подхранваха от допълнително гориво. Калахан нареди един от камионите да се приближи. Хората му завързваха купетата на изпотрошените коли и една по една ги извличаха. Работата обаче отнемаше ужасно много време. Така никога нямаше да стигнат до стадиона. А вътре имаше оцелели хора. Калахан бе сигурен в това. Трябваше да има. Той стоеше встрани и угризенията на съвестта, че не му е студено колкото на другите пожарникари, не преставаха да го измъчват. Когато чу шума от мощния дизелов двигател, Калахан се обърна.

— Здрасти — поздрави го един човек с униформа на армейски полковник. На табелката върху джоба му пишеше: „Лайл“. — Чух, че ви трябва мощна техника.

— С какво разполагате?

— С три сапьорни танка М-728, които след малко пристигат. Имам и още нещо.

— Какво?

— Сто химически облекла. Не са идеални, но са по-добри от униформите на твоите хора. Освен това топлят повече. Защо не изтеглиш хората си за малко и не ги накараш да се облекат? Камионът е ей там — посочи полковникът.

Калахан се подвоуми за момент, но реши, че просто не може да откаже такова предложение. Той нареди на пожарникарите да се оттеглят и да облекат химическите костюми. Полковник Лайл подхвърли един и на него.

— Идеята да се обливате с вода е добра. Така поне няма да имате проблеми с праха. И така, какво искаш от нас?

— Оттук не се вижда добре, но стадионът не е напълно разрушен. Вътре сигурно има оцелели. Трябва да им помогнем. Можете ли да ни прехвърлите през горящите коли?

— Разбира се.

Полковникът включи радиото си и заповяда на първата машина да се приближи. Калахан видя, че М-728 всъщност си бе чист танк с прикрепено голямо гребло към предницата. В задната част на кулата се виждаха А-образни винкел и лебедка. Имаше дори и странно на вид малко оръдие.

— Танкът ще създаде малко бъркотия. Искаш ли още да го правим?

— Майната й на бъркотията.

— Само да разчисти път. Добре тогава.

Лайл отново включи радиото си И застана от лявата страна на М-728.

— Пробий — заповяда кратко той.

Танкистът даде газ точно когато първият пожарникар се върна, облечен с химическия костюм. Машината направи някакъв опит да избегне маркучите по земята, но въпреки това разкъса два. После танкистът спусна греблото и се вряза в масата от горящи коли със скорост тридесет и пет километра в час. Дупката, която направи, бе с дължина около десет метра. Танкът се отдръпна и започна да я разширява.

— За бога! — възкликна Калахан. — Какво можеш да ми кажеш за радиацията?

— Малко. Преди да дойда тук, говорих със специалистите. Те ще пристигнат всеки момент. Дотогава… — повдигна рамене Лайл. — Наистина ли мислиш, че вътре има все още живи хора?

— Част от стадиона е все още здрава. Видях я от вертолета.

— Будалкаш ли ме?

— Не, сериозно.

— Но това е невъзможно. От ПВО казаха, че бомбата е била голяма.

— Какво? — изкрещя Калахан, за да заглуши шума от танка.

— Бомбата е била голяма. На практика тук въобще не трябва да има паркинг.

— Значи според теб това е малко? — погледна го Калахан с невярващ поглед.

— Да, по дяволите! — Лайл замълча за момент. — Ако хората вътре…

Полковникът побягна обратно към танка и заговори обратно по радиопредавателя си. След миг М-728 спря.

— Какво стана?

— Ако наистина има оцелели, можем да ги прегазим. Казах му да напредва по-внимателно. По дяволите, ти май си прав. А аз те мислех за превъртял.

— Какво казваш? — изкрещя отново Калахан и махна на хората си да облеят и танка с вода.

— Вътре може да има оцелели. Бомбата е била дяволски по-малка, отколкото ми казаха.