Том Клэнси - Всички страхове

Самолетът бе DC-10. Куати и Гусн отново се настаниха в първокласните си места, доволни и изумени от късмета си. Новината се бе разпространила само няколко минути преди да се качат на самолета. Разбира се, след като „Ройтер“ се бе включил в играта, това бе неизбежно. АП и ЮПИ веднага се заеха със златната мина и в всички телевизионни станции загърмяха. Изненадани, че телевизионните мрежи все още не са излезли със специални бюлетини, местните филиали побързаха да ги пуснат. Това, което най-много изненада Куати, бе тишината. Вестта се разпространи из аерогарата като вълна. Но след нея не се понесоха викове и паника, а се разстла удивителна тишина. Гласът на администраторката, оповестяваща полетите, се чуваше съвсем спокойно. Скоро какофонията от гласове, която обикновено цари на подобни места, отново се върна към нормалния си ритъм. „Значи така посрещат трагедията и смъртта американците?“ — помисли си командирът. Липсата на всякакви емоции го удиви.

Но той скоро забрави впечатленията си. DC-10 се устреми към края на пистата и излетя. След няколко минути се намираха над международни води и пътуваха към неутрална държава и към сигурността. „Само още едно прехвърляне“ — помислиха си едновременно и двамата. Кой можеше да се надява на такъв късмет?

— Инфрачервените излъчвания са забележителни — разсъждаваше на глас фотоаналитикът. Той за пръв път разглеждаше снимки от епицентъра на ядрен взрив. — Разрушенията и малките пожари се простират в радиус от една миля около стадиона. Но димът и инфрачервените лъчи затрудняват работата. Следващия път, ако имаме късмет, ще се вижда по-добре.

— Какво можете да ми кажете за вероятния брой на жертвите? — попита Райън.

— Информацията ми е доста оскъдна. Най-хубавите снимки показват дима, който закрива всичко. Инфрачервените излъчвания са наистина впечатляващи. Около стадиона има множество пожари. Предполагам, че са от експлодиралите автомобилни резервоари.

Джак се обърна към най-старшия офицер от научно-техническия отдел:

— Кой е във фотографската лаборатория?

— Никой — отвърна офицерът. — Днес е неделя. Ако не очакваме някакъв спешен материал, оставяме работата през почивните дни на НРФЦ.

— Кой е най-добрият специалист?

— Анди Дейвис, но той живее в Маназас. Няма да успее да стигне дотук.

— По дяволите.

Райън отново вдигна телефона.

— Изпратете ни десетте най-добри снимки, с които разполагате — каза той на служителя в НРФЦ.

— Ще ги имате след две-три минути.

— А може ли някой да оцени пораженията от бомбата?

— Аз ще се заема — отвърна офицерът от научния отдел. — Навремето работех в разузнаването на стратегическата авиация.

— Действай.

Деветте танка М1А1 вече бяха унищожили почти тридесет руски Т-80. Съветската част се бе изтеглила на юг, за да потърси прикритие. Ответният им огън порази три М1А1, но сега силите бяха далеч по-изравнени. Капитанът, командващ танковете, изпрати няколко БТР-а „Брадли“ в източна посока, за да разузнаят обстановката. Както и при първия преход, от прозорците надничаха любопитни глави. Но берлинчани се оказаха достатъчно благоразумни, за да не светват лампите си. Уличните лампи обаче притесняваха един командир на „Брадли“. Той извади автомата си и започна да стреля по тях за ужас на малцината граждани, имали смелостта да гледат.

— Was nun? — попита Кайтел. — Сега какво?

— Сега си обираме крушите и изчезваме оттук. Свършихме работата си — отвърна Бок и зави наляво.

Северната посока изглеждаше най-безопасна. Щяха да изоставят колата и камиона, да се преоблекат и да се изпарят. „Може би дори ще оцелеем“ — помисли си Бок. Това наистина щеше да бъде отличен край. Но той вече бе постигнал целта си — да отмъсти за Петра. Именно руснаците и американците я бяха убили. „Германците са просто пионки в голямата игра и истинските злодеи вече плащат — каза си Бок. — И ще продължат да плащат.“ В крайна сметка отмъщението се бе оказало по-сладко, отколкото си мислеше.

— Руска щабна кола — каза стрелецът. — Зад нея има камион „ГАЗ“.

— Картечницата — каза командирът и внимателно огледа целта. — Изчакай малко.

— Обожавам да убивам офицери…

Стрелецът подготви двадесет и пет милиметровата си картечница.

— Целта е на мушка, серж.

Въпреки богатия си опит като терорист Бок бе лош войник. Той помисли голямата ъгловата сянка на две пресечки от тях за камион. Планът му бе успял. Времето, по което американците бяха обявили тревога, можеше да означава само едно: Куати и Гусн бяха свършили работата си точно както трябваше. Бок бе заслепен от блясъка, който приличаше на внезапно включена електрическа крушка. Светлият лъч премина над главата му.