Том Клэнси - Всички страхове

— Численост на противника?

— Един танков полк. За момента е само това, но те имат доста приятели, сър. И аз не бих се разсърдил, ако намеря някой.

— Ще видя какво мога да направя.

Генерал Куропаткин погледна схемата на разположение на техниката си. Всички изправни радари бяха включени. Спътниковата информация твърдеше, че двете бази на американската стратегическа авиация са празни. Значи самолетите им вече летяха към Съветския съюз заедно с танкерите КС-135. Ракетните им установки също бяха в пълна бойна готовност. Ако спътниците „Орел“ предадяха сигнал за изстрелване на американски ракети, то Съветският съюз щеше да разполага само с тридесет минути живот. „Половин час“ — помисли си генералът. Между живота и смъртта на родината му стояха само някакви си тридесет минути и здравият разум на американския президент.

— Въздушната активност над Германия се увеличава — докладва един полковник. — Засякохме няколко американски изтребителя, излетели от базите „Рамщайн“ и „Битбург“, които се насочват на изток. Общо осем самолета.

— А каква е информацията ни за американските „СТЕЛТ“?

— В „Рамщайн“ разполагат с една ескадрила — осемнадесет самолета. Предполагаме, че американците ги рекламират пред страните от НАТО за евентуална продажба.

— Може би вече всички са във въздуха — забеляза Куропаткин.

— И то с ядрено оръжие на борда.

— Точно така. Всеки от тях е в състояние да пренася две бомби В-61. Ако летят на голяма височина, ще бъдат над Москва още преди да сме се усетили…

— Освен това имат извънредно прецизни уреди… Могат да поразят всяка цел, която си пожелаят… Два часа и половина след излитането им от Германия… Господи!

С помощта на оръжейната система за дълбоко проникване в земята бомбите можеха да бъдат хвърлени така, че да разрушат президентския бункер. Куропаткин вдигна телефона.

— Трябва да говоря с президента.

— Какво има, генерале? — попита Нармонов.

— Имаме сведения за раздвижване на американските самолети над Германия.

— Но не знаете всичко. Един наш танков полк в Берлин докладва, че е нападнат от американски военни части.

— Това е лудост.

„И докладът дойде само пет минути след обещанието на приятеля ми Фаулър, че няма да предприема никакви провокации.“

— Говорете по същество. Вече имам достатъчно работа.

— Господин президент, преди две седмици в американската база „Рамщайн“ в Германия пристигна ескадрила от бомбардировачи F-117А „СТЕЛТ“. Целта на ескадрилата бе демонстрации пред съюзниците от НАТО. Американците твърдят, че искат да ги продадат. Всеки от тези самолети може да пренася две бомби с мощност половин мегатон.

— Да?

— Не мога да ги прехвана. Те просто са невидими за радарите, с които разполагаме.

— И защо ми го казвате?

— От часа на излитането им плюс презареждането във въздуха до часа на пристигането им над Москва ще изминат не повече от сто и осемдесет минути. Ще знаем за атаката им толкова, колкото знаеше и Ирак.

— Наистина ли са толкова опасни?

— Една от причините да оставим толкова много хора в Ирак бе да разберем на какво са способни американците. Нашите разузнавачи не са успели да видят нито един от американските самолети на радарите. Не е помогнала и френската техника, с която е разполагал Саддам. Да, наистина са много опасни.

— Но защо ще предприемат подобни действия? — попита Нармонов.

— А защо са нападнали танковия ни полк в Берлин? — отвърна на въпроса с въпрос министърът на отбраната.

— Смятах, че бункерът ми може да противодейства на всякакво оръжие.

— Не и на ядрена самолетна бомба, насочена с голяма точност. Ние сме само на сто метра под земята — добави министърът на отбраната. — „Във вечната битка между щит и меч мечът винаги печели.“

— Да се заемем отново с Берлин — каза Нармонов. — Знаем ли какво става там?

— Не. Сведенията, с които разполагаме, идват само от младши офицери.

— Изпратете някой да разбере. Кажете на нашите хора да се оттеглят и само да се защитават. Някакви възражения?

— Не, това е разумно.

Националният разузнавателен фотографски център (НРФЦ) се намира във вашингтонското военноморско пристанище в една от няколкото сгради без прозорци, където се помещават строго секретни държавни служби. В момента той разполагаше с три фотографски КН-11 и два радарни спътника КН-12 „Лакрос“ в орбита. В 00,26,46 часа по Гринуич Денвър попадна в обхвата на единия КН-11. Всичките му камери започнаха да снимат града и по-специално южните квартали. Снимките моментално пристигнаха във форт Белвоар, Вирджиния, и бяха препратени в НРФЦ. Там ги заснеха на петдесетмилиметрова видеолента. Анализите започнаха незабавно.