Том Клэнси - Всички страхове

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

РАДВАМ СЕ, ЧЕ СЕ СПОРАЗУМЯХМЕ ВЪРХУ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕДПАЗЛИВОСТ И БЛАГОРАЗУМИЕ. СЕГА ТРЯБВА ДА ПОГОВОРЯ СЪС СЪВЕТНИЦИТЕ СИ, ЗА ДА УСТАНОВИМ ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА УЖАСНО СЪБИТИЕ И ДА ЗАПОЧНЕМ СПАСИТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ. ЩЕ ВИ ДЪРЖА В ТЕЧЕНИЕ.

Отговорът пристигна незабавно.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ЩЕ ЧАКАМЕ.

— Нещата се уредиха доста лесно — каза президентът, без да откъсва поглед от екрана.

— Мислиш ли? — попита Елизабет.

— Какво искаш да кажеш?

— Робърт, в Съединените щати избухна ядрена бомба на мястото, където трябваше да бъдеш. Това първо. Второ: имаме сведения за изчезнали руски бойни глави. Трето: откъде можем да сме сигурни, че в другия край на тази компютърна връзка стои Нармонов? — попита Лиз.

— Какво?

— Разузнаването ни признава, че в Русия е възможен преврат, нали? Въпреки това ние се държим така, сякаш разузнаване въобще не съществува. При това на територията ни избухна нещо, което поразително прилича на тактическо ядрено оръжие — точно каквито са изчезнали. Ние просто не обмисляме всички възможни варианти.

Доктор Елиът се обърна към микрофона.

— Генерал Борщайн, трудно ли е да се внесе ядрена бойна глава в Съединените щати?

— С граничния контрол, който имаме, е просто детска игра — отвърна генералът. — За какво намеквате, доктор Елиът?

— Опитвам се да кажа, че от доста време получаваме сериозна информация за политическите трудности на Нармонов. За вероятен военен заговор, който може да придобие ядрени измерения. Ами ако са направили преврат? Сега в Москва е нощ, и то неделя срещу понеделник. Идеално време. Всички спят. Досега приемахме, че липсващото ядрено оръжие може да се използва за шантажиране на президента им. Ами ако са измислили нещо по-умно? Ако са решили, че могат да обезглавят правителството ни, за да не пречи на действията им? Добре, бомбата избухва, Дърлинг се качва на „Нийкап“ — където е в момента — и те започват да преговарят с него. В състояние са да предвидят хода на разсъжденията му и предварително планират отговорите си. Ние увеличаваме бойната си готовност — те също. Виждате ли? Не можем да попречим на преврата им по никакъв начин.

— Господин президент, мисля, че преди да обмислите този ход, е добре да се посъветвате с разузнаването — намеси се генерал Фремънт.

Лампичката на един от телефоните светна и свързочникът го вдигна.

— За вас е, господин президент. От НВКЦ.

— С кого говоря? — попита Фаулър.

— Сър, тук е капитан първи ранг Джим Росели от Националния военен команден център. Получихме съобщение за сблъсъци между американски и съветски военни части. От американския самолетоносач „Теодор Рузвелт“ ни информираха, че са свалили ято от четири руски изтребителя МиГ-29, които…

— Какво? Защо?

— Сър, според инструкциите за бойната готовност капитанът на кораба има право да предприема отбранителни действия, за да предпази техниката и екипажа си. В момента „Теодор Рузвелт“ се намира в Бойна готовност — ДВЕ. Това означава, че командирът му има по-голяма свобода на действие, която ще се разширява с увеличаването на бойната готовност. Сър, второто съобщение гласи: Има непотвърдени сведения за артилерийска престрелка между съветски и американски танкове в Берлин. От щаба на командването на обединените сили на НАТО в Европа твърдят, че радиовръзката е била прекъсната. Преди това един американски армейски капитан е докладвал, че съветски танкове нападат базата на Берлинската бригада в южната част на града. Той е казал също, че цял батальон наши танкове е пометен, сър. Били са атакувани от по-многочислена съветска част, разположена точно срещу тях. Двете съобщения пристигнаха почти едновременно. Разликата между получаването им бе само две минути. Господин президент, в момента се опитваме да се свържем с Берлин чрез щаба на НАТО в Европа, който се намира в Монс, Белгия.

— Господи — обади се Фаулър. — Елизабет, това има ли го в твоя сценарий?

— Може би искат да покажат, че не се шегуват. Че в никакъв случай не искат да им пречим.

Повечето от американските войници вече бяха напуснали лагера си. Най-старшият присъстващ офицер бе заповядал да се оттеглят в близката горичка и околните улици. Той бе подполковник и помощник-командир на бригадата. И тъй като не успяха да намерят командващия полковник, помощник-командирът пое отговорността и в момента обмисляше вариантите за действие. Бригадата разполагаше с два механизирани пехотни батальона и един танков. Но от петдесет и двата М1А1 бяха оцелели само девет. Горящите корпуси на другите останаха в лагера.