Том Клэнси - Всички страхове

Лиз говореше почти на себе си, защото Фаулър бе зает със следващата реплика. „Какво става? — запита се тя. — Кой е в дъното на всичко това и защо го прави?“

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ ТОВА НЕ БЕ НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ. В РАДИУС СТО МИЛИ ОТ МЯСТОТО НА ИНЦИДЕНТА НЯМА АМЕРИКАНСКО ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ. ОТТАМ НЕ Е И ТРАНСПОРТИРАНО ТАКОВА. СТАВА ВЪПРОС ЗА УМИШЛЕН АКТ С НЕУСТАНОВЕН ЗАСЕГА ИЗТОЧНИК.

— Това не ме изненадва — каза Нармонов.

Той мислено се поздрави, че бе успял точно да предвиди какво ще е първото съобщение на американците.

— Изпратете отговора ни — обърна се той към свързочника, а после продължи разговора със съветниците си. — Фаулър е арогантен човек и в това е слабостта му. Но в никакъв случай не е глупак. Вероятно в момента е извънредно възбуден. Трябва да го успокоим. Ако разсъждава трезво, ще успее да овладее положението.

— Господин президент — каза Головко, който току-що бе пристигнал в командния център, — мисля, че правите грешка.

— Какво искате да кажете? — попита изненадано Нармонов.

— Грешка е да съобразявате отговорите с личната си преценка за характера и емоционалното състояние на американския президент. При извънредни обстоятелства хората стават непредсказуеми. Човекът, с когото разговаряте по „горещата линия“, може би няма нищо общо с този, когото сте срещнали в Рим.

Съветският президент не се съобрази с възражението.

— Глупости, хората като него никога не се променят. Достатъчно такива си имаме и тук. Цял живот съм се занимавал с хора като Фаулър.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

АКО НАИСТИНА СТАВА ВЪПРОС ЗА УМИШЛЕН АКТ, ТО ТОГАВА СМЕ ИЗПРАВЕНИ ПРЕД БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО В ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. САМО ЛУД ЧОВЕК Е СПОСОБЕН НА ПОДОБНО ДЕЙСТВИЕ. И С КАКВА ЦЕЛ? ТАКОВА НАПАДЕНИЕ ЛЕСНО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО СВЕТОВНА КАТАСТРОФА. ТРЯБВА ДА МИ ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОЗИ СРАМЕН ИНЦИДЕНТ.

— Твърде бързо отговарят, Робърт — каза Елиът. — „Трябва да ми повярвате.“ Какво иска да каже с това?

— Елизабет, твърде много се задълбочаваш в обикновените думи — отвърна Фаулър.

— Отговорите им са предварително подготвени, Робърт. Предварително. Изпраща съобщенията си твърде бързо. Въобще не се замисля. Това има някакво обяснение.

— Какво?

— Ами например, че е трябвало да бъдем на стадиона, Робърт! Струва ми се, че тези отговори са били предвидени за друг адресат. Например за Дърлинг. Ами ако е било планирано да загинеш заедно с Брент и Денис?

— Казах ти, че не трябва да се занимаваш с това! — отвърна гневно Фаулър.

Той си пое дълбоко дъх. Не трябваше да се ядосва. Трябваше да бъде спокоен.

— Виж, Елизабет…

— Не можеш с лека ръка да отхвърлиш този вариант! Трябва да го обмислиш, защото, ако съобщенията им са предварително подготвени, значи там става нещо.

— Доктор Елиът е права — обади се генерал Борщайн от ПВО.

— Господин президент, напълно сте прав, че трябва да избягвате всякакви емоции, които могат да повлияят на преценката ви. От друга страна обаче, е необходимо да огледате всеки детайл от операцията, която може би е в действие.

— Аз също съм съгласен с това — обади се генерал Фремънт.

— И какво трябва да направя? — попита Фаулър.

— Сър — намеси се отново Борщайн, — и на мен това „трябва да ми повярвате“ не ми харесва. Може би не е зле да го уведомите, че сме готови да се защитим срещу всичко.

— Да — съгласи се генерал Фремънт. — Макар че ако хората му си вършат работата, той сигурно вече го знае.

— Ами ако приеме повишената ни бойна готовност като заплаха?

— Няма, сър — увери го Борщайн. — На наше място всеки би постъпил така. Освен това върховният им главнокомандващ е голям професионалист.

Фаулър забеляза, че при последната забележка доктор Елиът се размърда в стола си.

— Добре, ще му кажа, че сме повишили бойната си готовност с изцяло защитни намерения.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

НЯМАМЕ ПРИЧИНИ ДА ПОДОЗИРАМЕ НЯКАКВА ВРЪЗКА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ В ИНЦИДЕНТА. НО ВЪПРЕКИ ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ. СТАНАХМЕ ЖЕРТВА НА С НИЩО НЕПРЕДИЗВИКАНО НАПАДЕНИЕ И ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ, ЗА ДА НЕ ДОПУСНЕМ ДРУГО. ПОРАДИ ТОВА ПОСТАВИХ ВОЙСКИТЕ СИ В ПО-ВИСОКА СТЕПЕН НА БОЙНА ГОТОВНОСТ. ТОВА СЕ НАЛОЖИ И ОТ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ЗАПАЗИ ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕД И ДА СЕ УСКОРЯТ СПАСИТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ. ИМАТЕ ЛИЧНОТО МИ УВЕРЕНИЕ, ЧЕ НЯМА ДА ПРЕДПРИЕМЕМ НИКАКВИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА.

— Много успокояващо — каза сухо Нармонов. — Но въпреки това бе достатъчно любезен да ни уведоми за повишаването на бойната им готовност.