Том Клэнси - Всички страхове

— Чии са миговете?

— Може да са от бойната група „Кузнецов“, сър.

— Чакай малко. Какво каза? Бойна готовност — ДВЕ ли?

— „Теодор Рузвелт“ се намира източно от Малта, сър, и попада в разчетите на ЕОП — отвърна офицерът.

— Може ли някой да ми каже какво всъщност става?

— Аз със сигурност не мога, сър — отвърна искрено офицерът от флотското разузнаване.

— Свържи ме с Ричардс.

Пейнтър внезапно спря.

— В какво състояние е флотът?

— Всички имат заповед да се подготвят, сър. Заповедите са недвусмислени.

— Но защо сме в Бойна готовност — ТРИ?

— Не ни казаха, сър.

— Забележително.

Пейнтър съблече пуловера си и извика за кафе.

— „Рузвелт“ е на втора линия, сър — обади се свързочникът.

Пейнтър натисна бутона и пусна сигнала през високоговорителя.

— Тук е Главното командване на ВС на САЩ в зоната на Атлантика.

— На телефона е Ричардс, сър.

— Какво става?

— Сър, тук вече от петнадесет минути е обявена Бойна готовност — ДВЕ. Прехванахме ято от четири мига и аз наредих свалянето им.

— Защо?

— Изглеждаха въоръжени, сър, а освен това чухме съобщението за експлозията по радиото.

Пейнтър замръзна.

— Каква експлозия?

— Сър, Би Би Си съобщи за ядрен взрив в Денвър. Казаха, че местната телевизионна станция, излъчила репортажа, вече не е в ефир. При наличието на тази информация, сър, аз сметнах за целесъобразно да ги сваля. Аз съм най-старшият офицер. Бойната група е поверена на мен. Ако нямате други въпроси, сър, ще си позволя да се върна към задълженията си.

Пейнтър знаеше, че трябва да го остави да си върши работата.

— Мисли, Ърни. За бога, моля те, мисли.

— Тъй вярно, сър. Край.

Линията прекъсна.

Пейнтър разполагаше с директна линия до НВКЦ и не се поколеба да я използва.

— Тук е адмирал Пейнтър.

— Капитан първи ранг Росели, сър.

— Имало ли е някакъв ядрен взрив в Съединените щати?

— Тъй вярно, сър. В района на Денвър. ПВО разполага със сведения и мощност над сто килотона и огромен брой жертви. Това е всичко, което знаем. Все още не сме съобщили на никого.

— Е, аз също мога да ви кажа нещо. „Теодор Рузвелт“ току-що е прехванал и свалил четири мига. Дръжте ме в течение. Ако нямате други инструкции, то тогава изкарвам всичко в морето.

Боб Фаулър вече пиеше третото си кафе. Той се проклинаше, че е изпил онези четири силни немски бири, сякаш е самият Арчи Банкър. Страхуваше се, че хората около него могат да усетят миризмата на алкохол от устата му. Разумът му казваше, че поетите бири могат да окажат влияние върху мисленето му. Но, от друга страна, той ги бе пил в продължение на часове. Организмът му и кафето сигурно вече се бяха справили или поне скоро щяха да се справят с алкохола.

Фаулър за пръв път бе благодарен за смъртта на жена си. Той бе стоял до леглото и бе видял смъртта на любимата си съпруга. Боб знаеше цената на мъката и трагедията. „Колкото и ужасни да са всички онези жертви в Денвър — каза си той, — аз не трябва да мисля за тях. Трябва да ги забравя и да се концентрирам върху работата си. Не бива да допускам нова смърт.“

Засега всичко вървеше добре. Той се бе намесил бързо, за да предотврати разпространяването на новината. В момента нямаше нужда от всеобща паника. Армията се намираше в по-висока степен на бойна готовност и бе й състояние да предотврати или спре нова атака.

— Добре — каза Фаулър по откритата линия с ПВО и САК. — Да обобщим случилото се до момента.

— Сър, регистрирахме единичен ядрен взрив в диапазона от сто килотона — отвърна Фремънт. — Все още липсват сведения от мястото на събитието. Армията ни е приведена в по-висока степен на бойна готовност. Спътниковите връзки не функционират…

— Защо? — попита Елизабет Елиът с по-остър тон от този на президента. — Каква е причината?

— Не знаем. Възможно е ефектът да се дължи на излъчения от взрива електромагнитен импулс. Но такива последствия обикновено се наблюдават при въздушен взрив. Когато ядреното устройство експлодира на значителна височина, по-голямата част от енергията му се освобождава под формата на електромагнитна радиация. Руснаците знаят повече за практическите ефекти от подобен взрив. Те разполагат с информация, получена от опитите им на полигона „Нова земя“ през 1960 година. Но в нашия случаи явно не става дума за въздушен взрив. Иначе щяхме да забележим. Именно поради това версията за повреда на спътниците от електромагнитен импулс е неправдоподобна. Другата възможност е мощно излъчване на енергия от земен обект. Руснаците хвърлиха много пари в разработката на микровълново оръжие. В Източния Пасифик има един техен кораб — „Юрий Гагарин“, — който е обсипан с антени. Той се води кораб за подпомагане на космическите изследвания и разполага с четири свръхмощни антени. Традиционното му местоположение е на триста мили от перуанския бряг, т.е. в обсега на повредените спътници. Официалната версия е, че „Юрий Гагарин“ подпомага руската орбитална станция „Мир“. И това е всичко, което знаем за него. В момента един от офицерите ми разговаря с „Хюз аероспейс“, за да разбере какво е мнението им.