Том Клэнси - Всички страхове

На около двеста метра от него Гюнтер Бок и двама бивши офицери от Щази се приближиха към един танков екипаж, който тъкмо се качваше в машината си.

— Стой! — заповяда един от тях.

— Слушам — отвърна командирът на екипажа — младши сержант.

— Слезте. Ще проверим техниката.

Командирът, водачът и стрелецът се строиха пред танка си. Другите екипажи вече се качваха. Бок изчака всички да затворят люковете и застреля тримата руснаци с пистолет със заглушител. И трите трупа бяха хвърлени под танка. Бок зае мястото на стрелеца и се огледа за уредите, които трябваше да бъдат наоколо. На около хиляда и двеста метра от него, паркирани под прав ъгъл, се намираха американските танкове М1А1. Техните екипажи също влизаха в машините си.

— Потегляме — съобщи водачът по вътрешната разговорка. Дизеловият двигател разтресе корпуса на танка. Бок включи зареждащото устройство и натисна съответния бутон. Задната част на танковото оръдие автоматично се отвори. Снарядът бе пъхнат в него и тя отново се затвори. „Е, това бе проста работа“ — каза си Бок. След това погледна през мерника, за да си избере американски танк. Те бяха лесно забележими. Американският танков парк бе облян в светлина, за да могат евентуалните нарушители лесно да бъдат заловени. Лазерът бързо определи разстоянието до целта и Бок подготви оръдието за стрелба. Трябваше да се съобрази и със скоростта на вятъра, която според него бе нулева. Берлин се радваше на спокойна нощ. Бок погледна часовника си и изчака, докато минутната стрелка застане на дванадесет. Тогава натисна спусъка. Танкът на Гюнтер се дръпна леко назад След две трети от секундата снарядът падна върху кулата на един американски М1А1. Гледката бе впечатляваща. Беше улучил склада за боеприпаси в задната част на купола. Четиридесетте снаряда не закъсняха да експлодират. Разхвърчаха се парчета стомана. Екипажът бе разкъсан по местата си. Струващият два милиона долара танк се превърна в нажежен зелено-кафяв вулкан. Заедно с него избухнаха и два други.

На около стотина метра от танка на Бок полковият командир не успя да довърши изречението си. Той само обърна невярващ поглед към грохота.

— Какво става? — изкрещя той, преди Кайтел да го простреля в тила.

Бок вече бе стрелял за втори път, поразявайки двигателя на друг танк, и отново зареждаше. Преди първият американски танкист да успее да стори същото, седем М1А1 вече горяха. Големият купол на американския танк се завъртя. Отвсякъде се носеха команди към екипажите. Бок видя опасността и стреля. Този път обаче пропусна целта, въпреки че снарядът порази друг танк. Но американският артилерист също не улучи, тъй като бе твърде възбуден. Последва ново зареждане, изстрел и един Т-80 на около десетина метра от Бок избухна в пламъци. Гюнтер реши да не дразни повече американците.

— Нападнати сме. Открийте огън, открийте огън! — започнаха да викат „съветските“ командири в микрофоните си. Кайтел изтича до командирския танк.

— Аз съм полковник Иваненко. Полковият ви командир е мъртъв! Ликвидирайте тези мерзавци, преди да са избили всички ни.

Началник-щабът се поколеба. Той всъщност нямаше никаква представа какво точно става. Чуваше само стрелбата. Но заповедта идваше от полковник. Той включи радиото си и даде необходимите нареждания.

Последва кратък момент на колебание. Поне десет американски танка вече горяха, но други четири продължаваха да стрелят. В следващия миг всички съветски танкове откриха огън и трима от четиримата противници замлъкнаха. Американските танкове от втората редица започнаха да маневрират и да се изтеглят назад. Руснаците пък, обратно, преминаха в настъпление. Кайтел с възхищение наблюдаваше атаката на съветските Т-80. Седем от тях обаче не помръднаха от местата си. Четири вече горяха. Два други бяха улучени, преди да са успели да преминат линията, върху която някога се издигаше стената.

„Струваше си — помисли за момент Кайтел. — Каквото и да е намислил Гюнтер, си струваше да видя как руснаци и американци взаимно се избиват.“

Адмирал Джошуа Пейнтър пристигна в щабквартирата на Главното командване на ВС на САЩ в зоната на Атлантика точно навреме, за да чуе съобщението от „Теодор Рузвелт“.

— Кой е командирът там?

— Командирът на бойната група е в Неапол, сър. Най-старши офицер е капитан първи ранг Ричардс — отвърна офицерът от флотското разузнаване. — Каза, че са прехванали четири въоръжени мига. Тъй като сме в Бойна готовност — ДВЕ, капитанът ги е сметнал за потенциална заплаха и ги е свалил.