Том Клэнси - Всички страхове

Освен това все още очакваме лентите със записи от радарите на летище „Стейпълтън“, за да разберем дали бомбата не е била пусната от самолет. Чакаме и съобщения от спасителните екипи в района на инцидента. Това е всичко.

Що се отнася до предприетите мерки — продължи главнокомандващият САК, — в момента във въздуха има две авиокрила. Докато разговаряме, към тях се присъединяват още. Всичките ми самолети, способни да носят ракети, чакат заповед за излитане. Заместникът ми е на борда на „Огледалото“, а към Кемп Дейвид лети вторият „Нийкап“.

— А какво е положението в Съветския съюз?

— Както вече знаем, противовъздушната им отбрана повиши бойната си готовност — отвърна генерал Борщайн. — Забелязва се нарастване на радиообмена, но все още нямаме нищо конкретно. Няма и признаци за евентуално нападение срещу Съединените щати.

— Добре.

Президентът въздъхна. Положението бе лошо, но не и неконтролируемо. Трябваше само здраво да се захване за работа и да продължи напред.

— Смятам да разговарям с Москва по директната линия.

— Много добре, сър — отвърна генерал Фремънт.

Един флотски свързочник седеше само на два стола от президента. Компютърът му вече бе готов за работа.

— Може би ще е добре да се преместите тук, господин президент — каза той. — Не мога да прехвърля връзката на вашия монитор.

Фаулър придвижи стола си с колелца към мястото на свързочника.

— Сър, системата работи по следния начин. Аз пиша продиктуваното от вас. Съобщението минава през НВКЦ в Пентагона, където го зашифроват и го предават на руснаците. Когато Москва отговори, съобщението отново минава през Пентагона, там го превеждат и го изпращат тук. Ако линията във Вашингтон се провали, от форт „Ричи“ веднага са готови да се включат. Разполагаме с подземен кабел и две спътникови връзки. Сър, аз мога да печатам с бързината, с която говорите.

На табелката с името на свързочника, закачена върху униформата му, пишеше: „Оронша“. Фаулър така и не успя да разгадае националността на прадедите му. Свързочникът имаше около двадесетина излишни килограма, но гласът му звучеше спокойно и уверено. Фаулър се настани удобно. До компютъра на Оронша имаше пакет цигари и президентът си взе една, без да обръща внимание на висящите от всички стени надписи „Пушенето забранено!“. Свързочникът му поднесе огънче със запалката си.

— Готов съм, сър.

Пабло Оронша хвърли бърз страничен поглед към шефа си. Нищо във външния му вид не издаваше, че е роден в Пуебло, Колорадо, и семейството му е все още там. Президентът щеше да овладее положението. Това му бе работата. А Оронша трябваше да му помогне с всичко, на което бе способен. Той бе участвал в две войни като адмиралски свързочник на самолетоносач. Сега се опита да пренебрегне всички емоции и да се съсредоточи над работата си.

— Уважаеми президент Нармонов…

Капитан Росели гледаше първата истинска връзка по „горещата линия“, откакто работеше в Пентагона. Съобщението се появи на монитора на компютъра IBM. Операторът натисна нужния бутон и го предаде. „Сега трябва да съм на бюрото си“ — помисли си Джим. Но тази връзка можеше да има жизненоважно значение за работата му.

КАКТО СИГУРНО ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ, В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА СТРАНАТА МИ ИМАШЕ ГОЛЯМА ЕКСПЛОЗИЯ. КАЗАХА МИ, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ЯДРЕНО УСТРОЙСТВО И ЧЕ БРОЯТ НА ЖЕРТВИТЕ Е ЗНАЧИТЕЛЕН — прочетоха Нармонов и съветниците му.

— Друго и не можеше да се очаква — каза съветският президент. — Изпратете отговора ни.

— За бога, доста бързо се движим! — забеляза дежурният армейски полковник и започна да превежда.

Един сержант от морската пехота печаташе английския вариант на текста, който автоматично се предаваше в Кемп Дейвид, форт „Ричи“ и Държавния департамент. Компютрите изкарваха текста и на принтер. Екземпляри от него бяха своевременно разпратени по факса до САК, ПВО и разузнавателните служби.

ПРОВЕРКА: РАЗПИСАНИЕ РАЗПИСАНИЕ РАЗПИСАНИЕ ОТГОВОР ОТ МОСКВА ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ЗАБЕЛЯЗАХМЕ ИНЦИДЕНТА. МОЛЯ, ПРИЕМЕТЕ ДЪЛБОКОТО НИ СЪЖАЛЕНИЕ И ТОВА НА СЪВЕТСКИЯ НАРОД. КАК Е ВЪЗМОЖЕН ПОДОБЕН НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ?

— Нещастен случай? — възкликна Фаулър.

— Стана доста бързо, Робърт — забеляза веднага Елиът. — Ужасно бързо. Английският му не е много добър. Съобщението е трябвало да бъде преведено. Освен това подобни неща не се четат през пръсти. Сигурно са знаели отговора… подготвили са го предварително… Какво означава това?