Том Клэнси - Всички страхове

— Прехванах нещо — каза Шредър на Джексън само няколко секунди след това. — Надолу. Май са два… не, четири самолета с югоизточен курс. Чии са? Не са наши.

В командния център на „Теодор Рузвелт“ все още не знаеха какво става, но разузнаването на бойната група полагаше всички усилия да разбере. До момента имаха сведения, че повечето от новинарските сателитни програми не работят, докато военните спътници функционираха нормално. По-нататъшното претърсване на сателитния спектър показа, че не работят и учудващо голям брой видеоканали. Същото бе и със сателитните телефони. Служителите от свързочния отдел бяха толкова привързани към високотехнологичните канали, че никой освен един треторазряден свързочник не се сети да провери късовълновите станции. Първо хванаха Би Би Си. Новинарската емисия бе записана и изпратена в информационния център. Гласът заговори с тихата увереност, присъща на Би Би Си:

„«Ройтер» съобщи за ядрен взрив в централната част на Съединените американски щати. Денвърската телевизионна станция «КОЛД» е предала по сателита картина на голям гъбовиден облак над Денвър. Репортажът е придружен от коментар за мощна експлозия. В момента станцията «КОЛД» не предава информация. Опитите за телефонна връзка с Денвър остават безрезултатни. Все още липсва официално изявление във връзка с инцидента.“

— Милостиви Боже! — каза някой от името на всички.

Капитан Ричардс огледа офицерите си.

— Е, сега поне знаем защо сме в Бойна готовност — ДВЕ. В такъв случай ще вдигнем още изтребители. F-18 ще ни охраняват отпред, а F-14 откъм кърмата. Искам четири А-6 да се заредят с В-61 и да се инструктират за целите според ЕОП. Една ескадрила F-18 да се въоръжи с противокорабни ракети. Да се изготви план за атака срещу бойната група „Кузнецов“.

— Капитане — обади се един свързочник. — „Ястреб“ докладва за четири прехванати тактически самолета.

Ричардс трябваше само да се обърне, за да види главния тактически екран — радар с радиус петдесет сантиметра. Четирите засечени обекта бяха обозначени с триъгълници, а курсът им показан с вектори. Намираха се само на около двадесет мили, напълно в обсега на ракетите въздух-земя.

— Кажете на „Пика“ веднага да разбере кои са тези бандити!

— …приближи се и разбери какви са — дойде заповедта от „Хоукай“.

— Прието — потвърди Джексън. — Бъд, разделяме се.

— Прието.

Санчес изви самолета си наляво, за да увеличи разстоянието между себе си и Джексън. Конфигурацията се наричаше „свободна двойка“ и едновременно позволяваше на самолетите да си помагат взаимно и да се предпазват от нападение. След като се разделиха, двата самолета рязко се спуснаха надолу.

— Нямам видимост — каза Шредър на командира си. — Включвам телевизионната система.

Томкетът имаше доста просто устройство за разпознаване. То представляваше телевизионна камера с телескопични лещи, които „виждаха“ еднакво добре както на светло, така и на тъмно. Лейтенант Уолтърс включи телевизионната камера към радарната система и само след няколко секунди четирите точки на монитора стремглаво нараснаха.

— Двойни стабилизатори на опашката.

— „Ястреб“, тук „Пика“. Кажи на „Мачта“, че все още не можем да идентифицираме обекта и се приближаваме.

Майор Пьотър Арабов не бе по-напрегнат от обикновено. Той бе летец инструктор и въвеждаше трима либийци в тънкостите на нощния полет над вода. Само преди тридесет мили бяха завили над италианския остров Пантелерия и сега летяха обратно към Триполи. Полетът в ято през нощта затрудняваше тримата либийци, въпреки че всеки от тях имаше зад гърба си по сто часа във въздуха. Летенето над вода пък е най-опасното нещо. За щастие, нощта бе хубава. Звездното небе им даваше добра ориентация. „По-добре първо да научат по-лесното — мислеше си Арабов. — Засега няма да ги смъквам много надолу.“ Един истински тактически полет на около сто метра височина с по-голяма скорост и в облачна нощ криеше огромни опасности. Впечатленията му за либийската авиация, също както и тези на американските му колеги, не бяха блестящи. Но момчетата поне имаха желание да се учат и това бе нещо. Освен това богатата им на нефт страна бе извлякла поука от съдбата на Ирак. Либийците явно смятаха, че ако искат да имат авиация, е по-добре тя да бъде отлично подготвена. Това означаваше, че Съветският съюз щеше да увеличи продажбите си на МиГ-29, които в момента бяха почти замрели. Особено пък в района на Израел. Освен това означаваше, че майор Арабов получава заплатата си в твърда валута. Инструкторът погледна вляво и вдясно, за да се увери, че ятото е — е, не чак стегнато, но достатъчно сплотено. Самолетите се държаха малко по-особено заради двата допълнителни резервоара с гориво под всяко крило. Всеки от тях разполагаше със стабилизаторни перки и всъщност малко приличаше на бомба.