Том Клэнси - Всички страхове

— Трудно е да се предвиди, но дотогава непременно трябва да разполагаме с готов отговор. Добре е да се опитаме да изясним нещата и да им обясним, че нямаме нищо общо с нападението срещу тях.

Нармонов кимна. Това звучеше разумно.

— Подгответе ответната ни реплика.

Съветските военни свързочници изпъшкаха при вида на съобщението, което трябваше да предадат. За улеснение на свръзката се предвиждаше сигналите да представляват петбуквени кодови думи, които лесно да се приемат и да се разчитат от всички оператори. В този случай обаче не можеше да се постъпи така. Разяснителните изречения трябваше да бъдат редактирани във възможно най-кратък вариант. Със задачата се зае един майор, който след няколко минути представи текста на началника си — генерал-майор. После съобщението бе разпратено до повече от тридесет адресата, като съдържаше модификации, съобразени с различните родове войски.

„Адмирал Лунин“ поддържаше новия си курс само от пет минути, когато пристигна втори свръхвисокочестотен сигнал. Свързочникът направо изтича в командния пост.

БОЙНА ГОТОВНОСТ ВТОРА СТЕПЕН. В САЩ Е ИЗБУХНАЛА ЯДРЕНА БОЙНА ГЛАВА С НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД. АМЕРИКАНСКИТЕ КОНВЕНЦИОНАЛНИ И СТРАТЕГИЧЕСКИ СИЛИ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ЕВЕНТУАЛНА ВОЙНА. ВСИЧКИ ВОЕННОМОРСКИ ЧАСТИ ЩЕ ИЗЛЯЗАТ НА ПОЗИЦИИ. ВЗЕМЕТЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ.

— Да не би всички да са полудели? — попита тихо капитан Дубинин, но не получи отговор. — Има ли още нещо?

— Не. Да прибера ли антената?

— Но тук не казват нищо — повиши тон Дубинин. — „Всички предпазни мерки“? Какво, по дяволите, означава това? Кого трябва да пазим? Себе си? Родината?

— Капитане — обади се старпомът, — бойна готовност от втора степен означава точно определен начин на действие.

— Знам — отвърна Дубинин. — Но дали може да се приложи и в нашето положение?

— В противен случай не биха ни изпратили съобщението.

Обявяването на бойна готовност от втора степен бе безпрецедентен случай в съветската армия. Това означаваше, че действията на съветските части трябва да бъдат нещо средно между военни и мирновременни. И въпреки че Дубинин, както и всеки друг съветски капитан знаеше задълженията си наизуст, нюансите на заповедта го плашеха. Но той прогони мислите си. Дубинин бе офицер от флота и трябваше да изпълнява заповедите. Който и да ги бе издал, той сигурно преценяваше обстановката по-добре от самия него. Командирът на „Адмирал Лунин“ се изпъна и се обърна към помощника си:

— Увеличете скоростта на двадесет и пет възела. Всички да заемат бойните си постове.

Всичко се случи със скоростта на джиповете. Нюйоркският отдел на ФБР, намиращ се в сградата „Джейкъб Джавитс“, изпрати хората си на север и ленивото неделно движение улесни задачата им. Мощните двигатели на цивилните джипове забучаха към центровете на различните телевизионни станции. Същото стана и в Атланта, където агентите излязоха от сградата „Мартин Лутър Кинг“ и се насочиха към офиса на Си Ен Ен. Процедурата навсякъде бе една и съща: Трима агенти влизаха при директора и заповядаха: „Да не се излъчва нищо от Денвър.“ Служителите от телевизионните станции от своя страна масово не проумяваха смисъла на забраната, тъй като бяха твърде заети с възстановяването на програмите си. По същия начин се развиха и събитията в Колорадо. Тук под ръководството на Уолтър Хоскинс местните полицаи нахълтаха във филиалите на телевизионните мрежи и на денвърската телефонна компания. При последното си посещение те прерязаха всички кабели за междуселищна връзка въпреки бурните протести на служителите. Но Хоскинс допусна една грешка, и то защото не гледаше често телевизия.

„КОЛД“ бе една от многото малки телевизионни станции, които търсеха място под слънцето на големите. Подобно на Ти Би Ес, Ви Ви О Ер и няколко други, тя разполагаше със собствена спътникова връзка, за да покрива определена територия. Станцията представляваше смел финансов риск, който все още не бе възвърнал вложените в него средства. Собствениците й я бяха настанили в една стара и мрачна сграда на североизток от града. Станцията използваше канадските спътници от серията „Аник“ и така програмата й достигаше до Аляска, Канада и северната централна част на Съединените щати. Това отлично пасваше на програмите й, състоящи се предимно от стари телевизионни шоута.

В сградата на „КОЛД“ първоначално се бе помещавала първата денвърска телевизионна станция. Поради това тя бе издържана напълно в изискванията на федералната комисия по комуникациите от 1930 година. Монолитната железобетонна конструкция бе проектирана така, че да издържи и вражеско бомбено нападение — изчисленията предхождаха ядреното оръжие. Единствено директорските кабинети в южната част на сградата имаха прозорци. От взрива вече бяха минали десет минути, когато един служител прекоси коридора покрай отворената врата на програмния директор, погледна и се вледени. После се обърна и побягна към студиото за новини. След минута един оператор с портативна камера влезе в товарния асансьор и се отправи към покрива. Записаният материал веднага бе изпратен към спътника „Аник“, незасегнат от експлозията. Той прекъсна кадрите на античния филм „Приключенията на Доби Гилис“ и се появи върху телевизионните екрани в Аляска, Монтана, Северна Дакота, Айдахо и три канадски провинции. В Калгари Албърта, една кореспондентка на местен вестник, се заинтересува от репортажа и коментара и се обади в редакцията си. Задъханият й репортаж веднага бе разпространен от Ройтер. Малко след това Си Би Си прехвърли видеоматериала в Европа чрез един от незасегнатите си спътници „Аник“.