Том Клэнси - Всички страхове

И сега това. Синът му разбираше само, че предприемат внезапно пътуване с хеликоптер, а той обичаше да лети. Жена му обаче усещаше доста повече и когато погледна към съпруга си, сълзите вече напираха в очите й.

„Морска пехота-две“ кацна на петдесет метра от самолета. Първият таен агент скочи на земята и видя кордона от военни полицаи, охраняващи достъпа до „Нийкап“. Вицепрезидентът просто бе завлечен до тях, а един мускулест агент хвана сина му под ръка и пробяга разстоянието до самолета. След две минути, преди още пътниците да бяха успели да закопчеят коланите си, пилотът на Националния въздушен пункт за управление на въоръжените сили при извънредно положение — „Нийкап“ — се насочи към първа писта. Той пое курс към Атлантическия океан, където един КС-10 вече го чакаше, за да допълни резервоарите му.

— Проблемът наистина е сериозен — каза Рикс. „Мейн“ тъкмо се бе опитала да увеличи скоростта. При повече от три възела винтът скърцаше ужасно. Оста му бе леко изкривена, но това засега не бе болка за умиране.

— Сигурно и седемте перки са повредени. Ако се движим с повече от три възела, вдигаме шум. Над пет възела няма да се чуваме какво говорим. Извънбордовият двигател може да ни помогне с два-три възела, но той също е доста шумен. Някакви забележки?

Нямаше. Всички до един вярваха в експертните инженерни способности на Рикс.

— Възможности?

— Май не са много, а? — забеляза Клагет.

„Мейн“ трябваше да се придържа към повърхността. При тази степен на бойна готовност заповедта за стрелба можеше да дойде всеки миг. По принцип трябваше да се потопят по-дълбоко. Ако не за друго, то поне за да избягнат жестокото вълнение на повърхността. Но невъзможността за бърз ход поставяше доста пречки пред бързото им изплаване.

— На какво разстояние е „Омаха“? — попита главният механик.

— Вероятно на около сто мили. Освен това в Кодиак има Р-3, но не трябва да забравяме и за „Акулата“ — каза Клагет. — Сър, можем да останем в това положение и да изчакаме.

— Не. Ракетоносецът е повреден. Трябва ни помощ.

— Това означава, че ще излъчваме сигнали — забеляза помощникът.

— Ще пуснем авариен буй.

— При скорост два възела той няма да ни е от голяма полза. Сър, излъчването на сигнала е грешка.

Рикс погледна главния си механик, който каза:

— Малка помощ няма да дойде зле.

— И аз мисля така — каза капитанът.

Операцията не им отне много време.

Буят изплава на повърхността за секунди и веднага започна да излъчва кратко съобщение в свръхвисокочестотния диапазон. Според програмирането му това щеше да продължи с часове.

— Цялата страна ще бъде обхваната от паника — каза Фаулър.

Предположението му не се отличаваше с особена прозорливост. Паниката вече си пробиваше път в собствения му команден пункт и той го знаеше.

— Излъчва ли се нещо, свързано с Денвър?

— Поне доколкото ми е известно, никой телевизионен или радиоканал не е предавал от Денвър — отвърна главнокомандващият САК.

— Добре, изчакайте за момент.

Фаулър огледа таблото и натисна друг бутон.

— Командният пункт на ФБР. Тук е инспектор Пат О’Дей.

— Говори президентът — съобщи абсолютно ненужно Фаулър. Линията бе директна и съответният бутон във ФБР прилежно надписан. — Кой е най-старшият в момента при вас?

— Аз съм заместник-директорът Мъри, господин президент. Засега директора го няма.

— Как са връзките ви?

— В ред, сър. Имаме контакт с военните спътници.

— Притеснява ме евентуалното разразяване на всеобща паника. За да го предотвратим, искам да изпратим хора в централите на всички телевизионни компании. Нека служителите ви им обяснят, че не трябва да излъчват нищо, свързано с инцидента. Ако е необходимо, прибегнете до употреба на сила.

Думите на Фаулър въобще не се понравиха на Мъри.

— Господин президент, това е в противоречие с…

— Отлично познавам законите. Работил съм като прокурор. Мерките се налагат от необходимостта да се запазят животът на гражданите и редът. И вие ще ги осъществите, господин Мъри. Това е президентска заповед. Действайте.

— Да, сър.

Операторите на различните комуникационни спътници работеха за различни компании и между тях гореше безмилостно съперничество. Но те в никакъв случай не бяха врагове. Самият факт, че имаха помежду си сключено съглашение, красноречиво говореше за техните взаимоотношения. Опасността от повреждане на някой спътник е доста осезаема. Нямаше голямо значение дали това е станало вследствие на сблъсък с космически обект, или се дължи на технически недостатък. Споразуменията между операторите гласяха, че ако някой от спътниците откаже да функционира, то колегите от другите ще поемат програмата на своите. Тези уговорки приличат на споразуменията, които имат вестникарите да предоставят печатарската си техника на колегите, пострадали от пожар или друго бедствие. С оглед изпълнението на тези съглашения между различните спътникови компании винаги се поддържаше директна телефонна линия. Първи вдигнаха телефона операторите на „Интелсат“, за да се обадят на „Телстар“.