Том Клэнси - Всички страхове

Сергей Николаевич Головко също бе събуден от сън. Служебната кола го чакаше, за да го включи в списъка на ужасените хора по целия свят. Той през целия си живот бе работил в Първо главно управление. От него се искаше да анализира колективното американско мислене и да съветва президента за евентуалните им ходове. Разшифрованите съобщения, пристигащи в кабинета му, бяха един от основните инструменти за работа.

В момента там имаше около тридесетима, които представляваха половината от всички изпратени. Стратегическите сили на САЩ преминаха към Бойна готовност — ДВЕ, а конвенционалните към Бойна готовност — ТРИ. „Американският президент е уплашен“ — помисли си първият заместник-председател на КГБ. Това бе единственото смислено обяснение. „Нима е възможно да смята, че ние сме виновни за това гнусно дело?“ — Сергей Николаевич не помнеше да е имал по-ужасна мисъл.

— Засякохме ново съобщение. От флота им — обясни куриерът и остави листа на бюрото му.

Головко му хвърли само един поглед.

— Изпратете го веднага във военноморските сили.

Сега трябваше да се обади на президента, за да му съобщи останалото. Головко вдигна телефона.

За пръв път съветската бюрокрация работеше толкова бързо. Само след няколко минути бе изпратен свръхнискочестотен сигнал и „Адмирал Лунин“ се издигна на повърхността, за да приеме съобщението. Капитан Дубинин четеше направо от принтера.

„АМЕРИКАНСКАТА ПОДВОДНИЦА «МЕЙН» СЪОБЩАВА СЛЕДНИТЕ КООРДИНАТИ — 50 ГРАДУСА, 55 МИНУТИ И 09 СЕКУНДИ СЕВЕРНА ШИРИНА И 153 ГРАДУСА, 01 МИНУТА И 23 СЕКУНДИ ЗАПАДНА ДЪЛЖИНА. ВИНТЪТ Й Е ПОВРЕДЕН ОТ СБЛЪСЪК С НЕУСТАНОВЕН ОБЕКТ.“ — Дубинин излезе от свързочната кабина и се спусна към щурмана.

— Къде се намирахме, когато чухме шума?

— Тук, капитане, а шумът бе тук — посочи офицерът двете точки на екрана.

Дубинин само поклати глава и му подаде съобщението.

— Виж.

— Какво мислите, че прави?

— Сигурно стои близо до повърхността. Така че… ние също ще излезем на плитко и бързо ще минем под него. Шумът от повърхността сигурно СЯ прави лоши шеги със сонара му. Петнадесет възела.

— Мислите ли, че са ни преследвали?

— Доста късничко го разбрахме, а?

Дубинин прецени какво е разстоянието до целта.

— Тези май не страдат от липса на самочувствие. Ще видим тази работа. Нали знаеш как се хвалят с подводните снимки на нашите лодки. Сега, лейтенант, е наш ред.

— Какво означава това? — попита Нармонов първия заместник-председател Головко.

— Американците са били нападнати от неизвестна сила. Атаката им е струвала големи жертви сред населението. Така че е нормално да увеличат бойната готовност на войските си. Запазването на обществения ред ще им коства големи усилия — отвърна Головко по секретната телефонна линия.

— И?

— И, за нещастие, всичките им стратегически оръжия са насочени към нас.

— Но ние нямаме нищо общо с експлозията! — възрази съветският президент.

— Правилно. Но реакциите в подобни положения са по-скоро плод на инстинкт, отколкото на грижливо обмисляне. Те са репетирани твърде продължително, за да не бъдат повторени. Когато те нападнат, ставаш предпазлив. Контрамерките се планират предварително, за да може да се действа бързо и спестеното време да се използва за анализ на проблема. Така се избягват усложненията.

Съветският президент се обърна към министъра на отбраната:

— Как трябва да постъпим?

— Съветът ми е да повишим бойната готовност на войските си. Който и да е извършил нападението, може да реши да удари и по нас.

— Добре — каза тихо Нармонов. — Най-високата степен на бойна готовност в мирно време.

От другата страна на телефонната връзка Головко се намръщи. Той внимателно подбра интонацията си.

— Мога ли да предложа нещо?

— Да — каза министърът на отбраната.

— Няма да е зле, ако е възможно, разбира се, да съобщим на войниците защо повишаваме бойната готовност. Това ще намали шока от заповедта.

— Не виждам защо трябва ненужно да усложняваме нещата — отвърна министърът.

— Американците не го направиха — каза настоятелно Головко — и това със сигурност е грешка. Поставете се за момент на мястото на хора, които внезапно получават заповед да повишат бойната си готовност. Ще са необходими само още няколко думи. Те могат да се окажат важни.

— Идеята е добра — намеси се Нармонов. — Нека да бъде така — заповяда той на министъра на отбраната. — Американците сигурно скоро ще се обадят по „горещата линия“ — продължи президентът. — Какво ще кажат?