— Бърт, два от спътниците ни току-що отказаха — каза нервно дежурният оператор в „Интелсат“. — Какво става?
— По дяволите, три от нашите също не работят. „Вестер-4“ и „Телеглоуб“ също ги няма. Системите ни са извън строя. В момента проверяваме всичко. А вие?
— И ние сме така, Бърт. Имаш ли представа какво може да е това?
— Никаква. Цели девет спътника не работят, Стейси. Мамка му! — Бърт замълча за момент. — Представа казваш? Чакай малко, тук идва някаква информация… В момента проверяваме триста и първи… Получил е токов удар… За бога!? Триста и първи е получил токов удар на повече от сто честоти! Някой се е опитал да ни разбие.
— Така изглежда. Но кой?
— Със сигурност не е бил този, който клати гората… За подобно нещо са необходими много мегавати, и то само за един канал…
— Бърт, аз получавам същата информация. Нищо не работи. Дори и сателитните телефони. Натискат ли те да оправиш нещата бързо?
— Будалкаш ли се? Горе има техника поне за милиард. Докато не разбера каква е причината, няма да пипам нищо. Главният ни инженер е на път за насам. Шефът обаче е в Денвър — прибави Бърт.
— Моят също, но нашият главен инженер е вече тук. Проклет да съм, ако се набутам между шамарите. Трябва да си помогнем взаимно, Бърт.
— Дума да няма, Стейси. Ей сега ще подсвирна на Фред Кент в „Хюз“, за да видя какво става с тях. Доста ще си поиграем, докато гледаме всичко и проверим системите. Няма да предприемам нищо, докато със сигурност не разбера какво се е случило. Трябва да пазим техниката, братче.
— Съгласен. Аз също няма да се включвам, преди да ти се обадя.
— Звънни, ако разбереш нещо повече.
— Дадено, Бърт. При всички положения ще се чуем пак след около час.
Съветският съюз е огромна страна — най-голямата в света както по територия, така и по дължина на границите. Разбира се, всички те се охраняват, тъй като и сегашната държава, и предшествениците й са били цел за многобройни агресори. Охраната на границите се осъществява както от войски, авиация и радарни системи, така и от мощни радиолокационни антени. Целта на последните е да прихващат както радиосигнали, така и други електронни излъчвания. Информацията се изпраща по телефона или микровълнова свръзка до центъра в Москва — щабквартирата на Комитета за държавна сигурност — КГБ, на площад „Дзержински“ 2. Осмо главно управление в КГБ се занимава с безопасността на съветските системи за свръзка и с компрометирането на чуждите. Той има дълга и славна история, тясно свързана с друга традиционно силна руска област — теоретичната математика. Връзката между шифроването на съобщения и математиката е повече от логична. Последното доказателство в тази насока бе работата на един нисък, брадат, подобен на джудже тридесетгодишен мъж. Той бе очарован ОТ разработките на Бенуа Манделброт в Харвард — учения, изобретил фракталната геометрия. Като обедини тези разработки с изследванията на Макензи в Кеймбридж, Англия, върху теорията на хаоса, младият руски гений разви нов теоретичен подход за работа с математическите формули. Малцината хора, които бяха в състояние да разберат обясненията му, с основание смятаха, че трудът му заслужава наградата „Планк“. Съдбовното съвпадение, че бащата на математика бе генерал в Главно управление „Гранични войски“ в КГБ, даде възможност на Комитета за държавна сигурност веднага да забележи работата му. В резултат на това младият гений вече имаше всички облаги, които можеше да му предложи благодарната родина, и някой ден сигурно щеше да се окичи с наградата „Планк“.
Усилията да превърне теоретичната си разработка в нещо полезно за практиката отнеха на математика цели две години. Петнадесет месеца преди крайния резултат обаче той успя за пръв път да проникне в най-секретния код на американския Държавен департамент НАШИВКА. Половин година по-късно математикът доказа, че цялата американска армия използва подобни по структура кодове. Съчетаването на работата му с тази на друг екип специалисти, работещи върху информацията от шпионската мрежа „Уокър“, и сериозните разкрития на Пелтън доведе до пробив в американската система за кодиране. Но това все още не бе достатъчно. Ежедневните съобщения често се оказваха невъзможни за разшифроване. Понякога минаваше цяла седмица, без да успеят да разчетат нищо. Но се случваха и поредни дни, в които разшифроваха почти наполовина прехваната информация. С всеки месец резултатите им се подобряваха. Главният проблем си оставаше липсата на достатъчно компютърна техника за извършване на всички необходими процедури. Освен това Осмо управление все още обучаваше лингвистите, нужни за обработка на целия обмен.
Читать дальше