Том Клэнси - Всички страхове

— Трябва ли да направя още нещо? — обърна се към съветниците си Нармонов.

Представителят на външното министерство отвърна от името на всички:

— Мисля, че засега бездействието е най-разумно. Ако Фаулър желае да разговаря с нас, той ще го направи. И без нас си има достатъчно неприятности.

Самолетът на „Америкън еърлайнз“ MD-80 се приземи на международното летище в Маями и спря пред аерогарата. Куати и Гусн станаха от местата си в първа класа и излязоха. Багажът им щеше да бъде прехвърлен директно на следващия полет. Не че много им трябваше. И двамата бяха доста нервни, но не толкова, колкото можеше да се очаква. И Гусн, и Куати се бяха примирили с мисълта, че смъртта може да е логичен завършек на мисията им. Ако пък оцелееха — толкова по-добре. Гусн не се поддаде на паниката, докато не забеляза, че обстановката на летището е съвсем нормална. „Трябваше да има някакво оживление“ — помисли си той. Ибрахим спря в едно кафене и погледна към обичайния за американските заведения телевизор. По него вървеше някаква местна програма. Тя не предаваше мача Гусн се поколеба дали да не попита, но се отказа. И правилно. Само след минута се чу някакъв глас, който се интересуваше от резултата.

— Беше 14:7 за „Викингите“ — отвърна му друг. — После скапаната картина изчезна.

— Кога?

— Преди десетина минути.

— Може да е станало земетресение, както на оня мач в Сан Франциско.

— Можете да гадаете колкото си искате — обади се барманът.

Гусн стана и се отправи към следващия полет.

— С какво разполагате в ЦРУ? — попита Фаулър.

— В момента с нищо, сър. Събираме информация, но не знаем нищо повече от… изчакайте за момент. — Райън пое съобщението, донесено от старшия дежурен офицер. — Сър, току-що получавам спешно съобщение от Агенцията за национална сигурност. Руската система за противовъздушна отбрана е преминала към по-висока степен на бойна готовност. Радарите им започват да действат, а радиообменът се е оживил.

— Какво означава това? — попита Лиз Елиът.

— Че искат да увеличат защитната си способност. ПВО не заплашва никого, освен ако евентуалният враг не напредва към територията им или вече не е влязъл в нея.

— Но защо повишават бойната си готовност? — попита отново Елиът.

— Може би се опасяват от нападение.

— По дяволите, Райън — извика президентът.

— Извинете ме, господин президент, забележката ми не бе иронична. Казах самата истина. ПВО е система за защита на въздушното пространство, също както и нашата ПВО за Северна Америка. В момента нашите собствени части са в повишена бойна готовност. Техните също. Действието им е с напълно защитен характер. Когато възникнат подобни проблеми, усилването на защитата е нещо естествено. Така постъпваме и самите ние.

— Да, но е обезпокоително — обади се генерал Борщайн от щабквартирата на ПВО. — Райън, струва ми се, забравяш, че ние бяхме нападнати. Те не са били. И сега въобще не си правят труда да се свържат с нас, а направо повишават бойната си готовност. Намирам това за смущаващо.

— Райън, а какво стана с докладите за липсващото съветско ядрено оръжие? — попита Фаулър. — Могат ли да имат връзка със ситуацията?

— Какво липсващо ядрено оръжие? — попита главнокомандващият САК. — Защо, по дяволите, никой не ми е казал за това?

— От какъв вид е оръжието? — не закъсня и въпросът на Борщайн.

— Става въпрос за непотвърден доклад от внедрен агент. Той не ни съобщава подробности — отвърна Райън и разбра, че трябва да продължи. — Резюмето на получената информация е следното: Казаха ни, че Нармонов има политически проблеми с армията си. Че тя недоволства от поведението му По време на изтеглянето на съветските войски от Германия е изчезнало неопределен брой ядено оръжие — вероятно тактическо. И че КГБ провежда операция, за да разбере точно какво и дали въобще нещо липсва. Освен това уж Нармонов бил загрижен, че е обект на шантаж, вероятно със средствата на ядреното оръжие. Но — подчертавам но — въпреки многобройните ни опити не успяхме да потвърдим нито дума от доклада. В момента работим над възможността да са ни излъгали.

— А защо не си ни осведомил за това? — попита Фаулър.

— Господин президент, намираме се в процес на оформяне на мнението си. Работата все още продължава, сър. Работихме през почините дни.

— Със сигурност обаче не е от нашите — обади се разгорещено генерал Фремънт. — Както не е и някаква скапана бомба, заложена от терористи. Много е голяма. А сега ни казваш, че на руснаците им се губи някоя и друга бомба. Това е доста повече от „обезпокоително“, Райън.