Том Клэнси - Всички страхове

— Ами падащият от небето прах?

— Не съм експерт, но ще ти кажа какво мисля. Според мен е била малка, така че няма да има много прах. Огненото кълбо е всмукало повечето от него, а и вятърът е издухал голяма част от радиоактивните боклуци. Не всички, но голяма част. Смятам, че ако останеш навън не по-дълго от един час, няма да има проблеми. По това време вече ще съм докарал екипа и те ще ти кажат всичко много по-добре от мен. Засега не мога да направя нищо повече за теб, шефе. Успех.

Калахан скочи от хеликоптера и побягна към камиона си. Вертолетът се издигна и пое курс на североизток към Роки Флатс.

— Е? — попита Куропаткин.

— Генерале, установяваме мощността посредством измерване на първоначалното излъчване и на остатъчната топлина. Но ми се струва, че нещо не е наред. Според изчисленията ми излиза, че мощността е между сто и петдесет и двеста килотона.

Майорът подаде изписания с цифри лист на генерала.

— И какво толкова странно има?

— Енергията, излъчена от взрива, бе малка. Това може да означава и че на пътя й са се изпречили облаци. Остатъчната енергия обаче е доста висока. Експлозията е крупна и може да се сравнява с избухването на голяма стратегическа или малка тактическа бойна глава.

— Ето го справочника за целите — каза един лейтенант.

Справочникът представляваше малко четвъртито томче с кожена подвързия, чиито страници всъщност бяха сгънати карти. Използваше се в случай на война. Облечената в найлон карта на Денвър показваше целите на съветските стратегически ракети в града. В случай на въоръжен конфликт Денвър трябваше да бъде поразен от осем ракети — пет СС-18 и три СС-19. Или общо шестдесет и четири бойни глави с мощност двадесет мегатона. „Някой е мислил Денвър за доста сериозна цел“ — каза си Куропаткин.

— На взрив от повърхността ли се спряхте? — попита генералът.

— Точно така — отвърна майорът. Той взе един пергел и с негова помощ очерта кръгчето на стадиона. — Бомба с мощност двеста килотона трябва да има смъртоносна вълна в ето такъв радиус…

Картата бе цветна. С кафяво бяха означени устойчивите постройки. Къщите бяха жълти. Зеленият цвят съобщаваше за търговски и други сгради, смятани за лесно поразими. Генералът забеляза, че стадионът, както и почти всичко около него, е оцветен именно в зелено. В радиуса на смъртоносната ударна вълна попадаха стотици къщи и неколкоетажни постройки.

— Колко хора е имало на стадиона?

— Помолих КГБ за оценка — отвърна лейтенантът. — Той е закрита постройка — с покрив. Американците обичат комфорта. Пълният му капацитет е над шестдесет хиляди.

— Господи — въздъхна Куропаткин. — Шестдесет хиляди на стадиона и поне още сто хиляди в обсега на вълната. Американците сигурно са полудели. — „И ако си мислят, че е наша работа…“

— Е? — попита Борщайн.

Проверих изчисленията три пъти. Според мен мощността е сто и петдесет килотона, сър — каза една жена капитан.

Борщайн разтри лицето си с длани.

— За бога? А жертвите?

— Ако вярваме на бързия компютърен модел и на картите, с които разполагаме — двеста хиляди — отвърна тя. — Сър, ако някой си мисли, че устройството е работа на терористи, то бърка. Много е голямо.

Борщайн отново се включи в линията с президента и главнокомандващия САК.

— Разполагаме с някои предварителни изчисления.

— Добре, слушам — обади се президентът и загледа към високоговорителя, сякаш бе живо същество.

— Първоначалните ни оценки за мощността са сто и петдесет килотона.

— Толкова много? — намеси се гласът на генерал Фремънт.

— Проверихме изчисленията си три пъти.

— Жертви? — попита отново главнокомандващият САК.

— Приблизително двеста хиляди загинали. Към тях можете да прибавите още петдесет хиляди от вторичните ефекти. Президентът Фаулър се отпусна в стола си, сякаш току-що го бяха зашлевили през лицето. През последните пет минути той се бе опитвал да се успокои колкото се може повече. Най-важното успокоение току-що се бе изпарило. Двеста хиляди убити. Неговият народ, хората, които се бе клел да защитава.

— Друго? — попита гласът му.

— Не ви чух — каза Борщайн.

Фаулър си пое дълбоко дъх и отново попита:

— Разполагаме ли с нещо друго?

— Сър, впечатлението ни е, че мощността е твърде голяма за устройство, заложено от терористи.

— Присъединявам се към това мнение — обади се Фремънт. — Едно импровизирано ядрено устройство — каквото може да се очаква от необразовани терористи — сигурно е с пределна мощност двадесет килотона. Сто и петдесет ми прилича на многостепенно оръжие.