Том Клэнси - Всички страхове

— Многостепенно? — промълви Елизабет.

— Термоядрено устройство — обясни Борщайн. — Водородна бомба.

— Обажда се Райън. С кого говоря?

— Майор Фокс, сър. От ПВО. Разполагаме с първоначална оценка за мощността и жертвите.

Майорът прочете данните за мощността.

— Много е голяма, за да е дело на терористи — обади се един офицер от научно-техническия отдел.

— И ние така смятаме, сър.

— Жертви? — попита Райън.

— Вероятният брой на първоначално загиналите е около двеста хиляди. Включително и хората на стадиона.

„Трябва да се събудя — каза си Райън и силно стисна очи. — Това е някакъв шибан кошмар, от който трябва да се събудя.“ Той отвори очи, за да види, че нищо не се е променило.

Роби Джексън седеше в каютата на капитана на самолетоносача — капитан Ърни Ричардс. Те надаваха по едно ухо на мача, но всъщност обсъждаха тактиката на предстоящата военна игра. Бойната група „Теодор Рузвелт“ трябваше да приближи Израел от запад и да симулира нападение. В този случай щяха да се преструват на руснаци. Звучеше доста неправдоподобно, но все пак играта трябваше да има някакви правила. Руснаците на свой ред щяха да бъдат хитри. Бойната група щеше да бъде раздробена, за да прилича на нестройна колона от търговски кораби, а не на тактическа единица. Първата атакуваща вълна щеше да се състои от изтребители и бомбардировачи, маскирани като пътнически самолети, които щяха да опитат да се доберат до международното летище „Бен Гурион“. Ако пък успееха да проникнат незабелязано в израелското въздушно пространство — толкова по-добре. Хората на Джексън вече изучаваха с подробности трафика на пътническите самолети, за да могат да си осигурят възможно най-добра маскировка. Разбира се, очакваха ги хиляди трудности. Никой не вярваше, че бойната група ще постигне нещо повече от това да раздразни израелските военновъздушни сили и новия контингент от американски военни самолети. Но Джексън обичаше предизвикателствата.

— Пусни радиото, Роб. Забравих какъв е резултатът.

Джексън се наведе над масата и включи приемника, но оттам се разнесе музика. Самолетоносачът разполагаше със собствена бордова телевизионна система и беше включен в американската армейска радиомрежа.

— Антената сигурно се е повредила — каза командирът на авиокрилото.

Ричардс се засмя.

— По това време? Моряците вече щяха да са се разбунтували.

— Доста добре ще изглежда в досието ти, нали?

На вратата се почука.

— Влез! — каза Ричардс.

Беше свързочникът.

— Спешно съобщение, сър. — Старшината му подаде един лист.

— Нещо важно ли е? — попита Роби.

Ричардс му подаде съобщението. После вдигна телефона и се свърза с мостика.

— Обявете бойна тревога.

— Що за глупост? — промърмори Джексън. — Бойна готовност — ТРИ… Но за какъв дявол?

Ърни Ричардс — бивш летец изтребител — имаше репутацията на чудак. Той бе възстановил старата традиция тревогите на борда да се обявяват с военна тръба. В този случай по тонколоните прозвуча френетичният призив за бой на Джон Уилямс от „Междузвездни войни“. Последва го обичайната електронна аларма.

— Да вървим. Роб.

Двамата мъже се затичаха към командния пункт.

— С каква информация разполагаме? — попита Андрей Илич Нармонов.

— Бомбата е с мощност почти двеста килотона. Това означава, че е голямо устройство. Водородна бомба — каза генерал Куропаткин. — Жертвите са доста повече от сто хиляди. Освен това имаме сведения за мощен електромагнитен импулс, извадил от строя един от спътниците ни за оповестяване.

— И какъв е източникът на всичко това? — обади се един от военните съветници на Нармонов.

— Не знаем.

— Имаме ли изчезнало ядрено оръжие? — попита отново президентът.

— Със сигурност не — отвърна някакъв друг военен.

— Имате ли да ми казвате нещо друго?

— С ваше разрешение бих искал ПВО да премине към по-висока степен на бойна готовност. Освен това трябва да ви уведомя, че в Източен Сибир се провежда учение на военновъздушните сили.

— Какво се тренира? Нападателни действия ли? — попита Нармонов.

— Не, учението е с изцяло отбранителен характер. Освен това радарите ни не могат да засекат обекти, намиращи се на повече от неколкостотин километра от границите ни. Засега предпочитам да държим самолетите си в нашето въздушно пространство.

— Добре тогава. Действайте.

В подземния си команден център Куропаткин просто посочи един офицер, който веднага вдигна телефона. Съветската система за противовъздушна отбрана, разбира се, вече бе подготвена. Само за около минута заповедите бяха предадени и радарите с далечен обхват покриха цялата периферия на страната. Съобщенията и радарните сигнали на свой ред бяха засечени от Агенцията за национална сигурност.