Том Клэнси - Всички страхове

Но този бе доста по-голям.

Калахан седеше зад волана на боядисания в червено камион. Зад него идваха още три пожарни коли, един камион стълба и две линейки. Това, разбира се, бе съвсем недостатъчно. Калахан обяви обща тревога по радиото си. После заповяда на хората си да не се приближават срещу посоката на вятъра.

За бога, какво бе станало тук?

Не, не можеше да е това… По-голямата част от града бе непокътната.

Калахан не разбираше какво точно става, но знаеше, че има пожар, който трябва да потуши, и хора за спасяване. Когато камионът му зави за последен път и излезе на булеварда, водещ към стадиона, той забеляза откъде идва основната част от пушека. От паркинга, разбира се. Нямаше откъде другаде да е. Гъбовидният облак бързо напредваше на югозапад към планините. Паркингът бе ужасна каша от огън, пламъци от горящ бензин, масло и самите коли. Мощен порив на вятъра за момент прогони част от дима и Калахан видя това, което е било стадион… Няколко сектора все още бяха… не цели, но поне можеше да се каже, че преди няколко минути ги е имало. Шефът на пожарната прогони мислите си. Трябваше да потуши пожара. Трябваше да спаси хората. Първият камион спря до един водонапорен кран. Противопожарната система на стадиона бе доста добра. Крановете се намираха близо един до друг. Пожарникарите трябваше само да скачат маркучите си и да започнат да гасят.

Калахан спря до първия камион и се качи на каросерията, за да подаде наконечника на маркуча. Вдясно от него се виждаха разпръснати парчета от някаква тежка конструкция — вероятно покрива на стадиона. Друга част от него бе паднала на около петстотин метра по-далеч в за щастие празния паркинг пред един супермаркет. Калахан се свърза по радиото с пристигащите нови коли и ги насочи към супермаркета и площадката около него. Малките пожари щяха да почакат. В стадиона сигурно имаше хора, които се нуждаеха от помощ, но пожарникарите трябваше да преминат стоте метра, обсипани с горящи отломки от коли, преди да стигнат до тях…

Едва тогава Калахан видя синия армейски спасителен хеликоптер. VH-1N се приземи на тридесетина метра от него. Шефът на пожарната команда изтича до него. Офицерът вътре бе майор от армията.

— Калахан — представи се той. — Началник на пожарната команда.

— Григс — отвърна майорът. — Искаш ли да огледаш отгоре?

— Да.

— Скачай вътре.

Майорът каза нещо в микрофончето на шлема си и хеликоптерът се издигна. Калахан преметна предпазния си колан, но не го закопча.

Не беше нужно да се издигат много високо. Това, което от улицата изглеждаше като димна завеса, от въздуха бе само стълбове от черен и сив пушек. Поне половината коли горяха. Калахан можеше да влезе и по-навътре с някоя от пожарните, но пътят бе преграден от горящи коли и отломки. Хеликоптерът направи само един кръг, като подскачаше из горещия и задимен въздух. На земята се виждаха парчета разтопен асфалт, някои от които все още нажежени до червено. Единственото място, което не пушеше, бе южният край на стадиона. Той обаче блестеше странно и Калахан така и не разбра защо. Всъщност гледката представляваше огромен кратер с трудни за определяне размери, тъй като го виждаха само от време на време. След дълго взиране обаче успяха да установят, че четири или може би пет сектора от стадиона все още не са разрушени. „Там трябва да има хора“ — помисли си Калахан.

— Добре, стига толкова — каза той на Григс. Майорът му подаде шлем със слушалки, за да могат да разговарят спокойно. — Какво е станало?

— Прецени сам от това, което видя. Повече не мога да ти кажа — отвърна Григс. — Имаш ли нужда от нещо?

— От бронирани коли. В стадиона сигурно има оцелели. Трябва да ги спасим. А можеш ли да ми кажеш нещо за… радиацията?

Майорът повдигна рамене.

— Не знам. Оттук тръгвам към Роки Флатс, откъдето ще прибера един екип със специалисти. Аз работя във военните складове и не разбирам от тези неща. Специалистите са в Роки Флатс. Там има екип за борба с последиците от ядрени аварии. Трябва да ги докарам тук възможно най-бързо. Но все пак мога да кажа на хората в складовете, че ви е нужна солидна техника. И дръж хората си само откъм наветрената страна. Не се опитвайте да пробиете от друго място. Стойте тук.

— Добре.

— Сформирай набързо един лагер за първа помощ, тук до камионите. Когато измъкнете някого, веднага го облейте с вода. Съблечете го и го облейте с вода. Разбра ли? — попита майорът, докато хеликоптерът се приземяваше. — После ги откарайте до най-близката болница. И запомни, стойте само откъм наветрената страна. Всичко отива на североизток. Щом не духа срещу вас, значи сте в безопасност.